— Дадох дума на д-р Скатър — рече Хузинга. — След малко ще ги върна и ще си подам оставката.
— Няма нужда да си подаваш оставката — каза Блай. — Понякога изпадаме в неизгодно положение, нали? Случвало се и по-рано — много пъти. Няма да си загубиш службата. Тук нищо не си заложил. Понякога нещата се провалят. Кой ти гледа?
— Аз — рече Хузинга.
Внезапно видяха по Уорън стрийт да се задава Лора Лути.
Видяха как Трейси и Лора се срещнаха. Видяха ги да се усмихват, видяха устните им, раздвижени в говор. Видяха Лора да изкачва трите стъпала до Трейси. Видяха Трейси да обгръща раменете й. Видяха нейните ръце да го прегръщат силно. Видяха как Пебърди, Рингърт, Шивли и Пингицър, застанали заедно, ги наблюдават. Видяха Трейси и Лора да тръгват, хванати за ръце, но точно преди да тръгнат, Трейси да отива към вратата и да я отваря.
Не я разтвори докрай, а само колкото бе нужно.
И тогава видяха да излиза тигърът на Трейси и да застава до Лора Лути.
Бе черна пантера, която накуцваше с десния си преден крак. Ако не се гледаше накуцването, това бе най-красивата черна пантера, която изобщо бе виждал някой.
Видяха как Трейси, Лора Лути и тигърът на Трейси тръгват заедно по Уорън стрийт. Видяха ги да влизат в магазина за картини на животни, закачени по стените.
След малко видяха Трейси и Лора да излизат и да се запътват към доковете в края на Уорън стрийт.
И видяха, че тигърът вече не е с тях.
Блай и Хузинга изтичаха по стълбите, изскочиха от сградата, прекосиха улицата и влязоха в магазина. Там завариха Сплайсър и Слю да стоят заедно и да ги чакат.
— Кой от вас е Слю? — попита Блай.
— Аз, сър — отвърна единият.
— Тъй. Кажи ми точно какво видя току-що.
— Видях един млад мъж и една млада жена да влизат и да разглеждат всичките картини по стените на този магазин — отвърна Слю. — И ги видях да излизат.
— Нещо друго?
— Не, сър.
— Ти, Сплайсър — рече Блай, — кажи ми точно какво си видял ти.
— Същото видях, сър — отвърна Сплайсър.
— Сигурен ли си?
— Да, сър.
— Върнете се на поста си, ако обичате — рече Блай.
Двамата млади полицаи напуснаха магазина.
— Е, какво ще кажеш? — обърна се Блай към Хузинга.
— Не знам — рече Хузинга. — Вие видяхте тигъра, нали?
— Аз видях тигъра — отвърна Блай.
— Не го казвате просто така, нали? — рече Хузинга. — Видяхте да му отварят вратата? Видяхте тигъра да излиза и да застава до нея, нали?
— Да. Всичко видях — отвърна Блай.
— А Сплайсър и Слю не са видели тигъра.
— Не, не са — рече Блай.
— И тигърът е изчезнал.
— Да, изчезнал е.
— Какво може да е станало с тигъра? — попита Хузинга.
— Не знам — отвърна Блай.
— Тогава, ако нямате нищо против, бих искал да ме освободите за останалото време от деня.
— Ти си свърши работата — рече Блай. — Какво ще правиш сега? На мач ли ще ходиш?
— Не, иска ми се да отида за малко в „Сейнт Патрик“. После май ще се прибера у дома. Нямам търпение да видя жената и децата.
— Добре. Върви си — рече началникът.
Хузинга тръгна из магазина, като спираше пред всяка картина, после излезе оттам и се отправи към „Сейнт Патрик“. След това и Блай разгледа картините. Върна се да види още веднъж картината с някакъв арабин, заспал в пустинята, и един лъв, надвесен над него.
После и той излезе от магазина и се запъти към „Сейнт Патрик“.
Това е историята за Томас Трейси, Лора Лути и тигъра, който бе любовта.