— А вие виждате ли някаква следа? — запита Грегсън.
— При наличието на тази подробност нещата стават не така сложни, но се откриват нови интересни насоки. Необходими ми са още някои факти, за да имам определено мнение. Господин Бейнс, кажете, не открихте ли все пак нещо друго интересно в къщата, освен бележката?
Детективът погледна някак странно моя другар.
— Да, имаше едно-две интересни неща — каза той. — Може би след като свърша работата си в управлението, ще се съгласите да излезем заедно, за да ми кажете мнението си за тях.
— На вашите услуги съм — каза Холмс, като натисна копчето на звънеца. — Изпратете тези господа, госпожице Хъдзън, а също така изпратете момчето да подаде тази телеграма с платен отговор.
След като ни напуснаха посетителите, ние седяхме известно време мълчаливи. Холмс, спуснал клепки над острите си очи, пушеше ожесточено. Беше издал главата си напред в това стремително състояние, тъй характерно за него.
— Е, Уотсън — се обърна внезапно към мен. — Какво мислите вие по този въпрос?
— Нямам никаква представа.
— А престъплението?
— Като се вземе под внимание изчезването на слугите на убития, може да се предположи, че те имат някакво участие в престъплението и затова са избягали от правосъдието.
— Това, разбира се, е напълно възможно. Но съгласете се, че е странно слугите да реализират заговора против господаря си точно тази нощ, когато вкъщи е имало гост. Те са могли да сторят това през всеки друг ден от седмицата.
— Но тогава защо са избягали?
— Наистина, защо са избягали. Този факт е много важен. Друго важно нещо е разказът на господин Скот Екълс, как да изтълкуваме всички факти едновременно? Ако това тълкуване не противоречи на бележката със забележителните изрази, тогава то би могло да служи за временна хипотеза. И ако всички нови факти, които ще узнаем, напълно съвпаднат с това тълкуване, нашата хипотеза ще се слее напълно с истината.
— Но каква е вашата хипотеза?
Холмс се облегна в креслото и затвори очи наполовина.
— Трябва да се съгласите, драги Уотсън, че мисълта за шега е съвсем недопустима. Бъдещите събития са били много по-сериозни от една шега (както показва случилото се) и тази покана до господин Скот Екълс в Уистъриъ Лодж има някаква връзка с тези събития.
— Възможна ли е някаква връзка?
— Да разделим историята на части. В тази чудновата дружба между младия испанец и Екълс има нещо неестествено. Гарсия поставя нейното начало. Той е посетил господин Екълс още на другия ден и е поддържал дружбата си с него, като завършва с поканата си да му гостува в Ишър. Какво му е било нужно от Екълс? За какво би могъл да му послужи Екълс? Аз не виждам в него като личност нищо особено. Той не е и съвсем интелигентен. С една дума, той съвсем не е това, което би могло да бъде търсено от притежаващия жив ум представител на латинската раса. Защо именно той е бил избран от Гарсия измежду всички останали познати като най-подходящ за неговите цели? Какви качества притежава той пред останалите? Аз мисля, че той ги има. Той представлява чист тип британски джентълмен, който като свидетел би направил най-добро впечатление на всеки друг англичанин. Вие се уверихте сам, че нито единият, нито другият инспектор, след като изслушаха неговия разказ, колкото и странен да беше той, не го подложиха на по-подробен разпит.
— Но за какво би могъл да свидетелствува той?
— За нищо при този обрат на нещата и за всичко, ако работите се бяха развили в друга посока.
— Аз разбирам, че той би могъл да докаже нечие алиби.
— Така е, драги Уотсън. Той би могъл да докаже нечие алиби. Да предположим за по-просто, че прислугата има някакво отношение към убийството. Нападението, каквото и да е било то, е трябвало да се осъществи до един часа през нощта. Много е възможно чрез някаква игра с часовника те да са накарали Скот Екълс да си легне по-късно отколкото е било: но във всеки случай най-вярно е това — когато Гарсия е казал на Екълс, че часът е вече един, всъщност не е било повече от дванадесет. Ако Гарсия е имал възможност да свърши намисленото до един часа и би се прибрал по това време вкъщи, в лицето на Екълс той би имал най-непоклатимото алиби срещу всякакво обвинение. Гарсия винаги би имал в резерв този англичанин с безупречно име, готов да се закълне пред всеки съд, че обвиняемият е бил вкъщи до един часа. С това испанецът се е осигурявал срещу най-лошото.
— Да, разбирам. Но защо са изчезнали останалите?
— Не разполагаме още с всички факти, но не мисля, че този въпрос ще ни сблъска с непреодолими трудности.
— А бележката?
— Какво беше написано там? „Нашите собствени цветове — зелен и бял.“ Като че ли се касае до надбягвания. „Зеленият е открит, белият — закрит.“ Явно това е някакъв сигнал. „Главното стълбище, първият коридор, седмото отдясно, зелен плат.“ Очевидно среща. В края на краищата може би се намираме пред някаква история с ревнив мъж. Ясно е, че поканата е била опасна. В противен случай тя не би писала „Да помага Бог. Д.“ Ето тази буква би могла да ни послужи за следа.