— Е, това е сляпа случайност — каза Робъртсън с пренебрежително лекомислие.
— После продажбата на златните акции точно преди да започне паниката. И авантюрата с живачните акции. А миналата седмица — акциите на фалиралата железопътна компания.
— Глупости, Мерик — забуботи от далечния ъгъл на стаята старият свадлив Лойд Декстър. Той свали вестника, който закриваше лицето му. — Не разбирате ли, че всички тия брътвежи за луд късмет и някакви магически действия са чиста измислица? Очевидно, Робъртсън внимателно изучава тенденциите на пазара и това е единственото разумно обяснение за финансовите му успехи.
— Но то не обяснява, защо се е отказал да лети със самолета, който загина, нали? — възрази Мерик. — Борсовите спекулации — съгласен съм, но как ще обясните…
— Готов съм да се съглася, че смяната на самолета е чист късмет — допусна Декстър. — Но всичко останало, всички финансови маневри са просто резултат на задълбочено обмисляне и хитрини, тук няма нищо тайнствено!
Робъртсън скромно се усмихна.
— Ценя вашето високо мнение за моята ловкост, Лойд, но не сте прав.
— Какво е това?
Робъртсън бе извадил от джоба си металната кутийка и я държеше на дланта си. Досега той не бе разказвал никому за кутийката, но изведнъж му се поиска да постави на място това глупаво магаре Декстър пък и самата кутийка като че ли мълчаливо потвърждаваше, че моментът е подходящ да открие тайната на успеха си.
— Виждате ли тази кутийка, Лойд?
Декстър кимна. Мерик проточи шия, ококори кървясалите си очи.
— Купих я в Лондон точно онзи ден, когато трябваше да замина за Америка. Платих половин крона на някакъв амбулантен търговец на Петикът Лейн. Кутийката разговаря с мене, джентълмени. Дава ми съвети.
— Какво ни баламосвате, Робъртсън! — загърмя Декстър побеснял от яд. — Искате да ни уверите…
— Да, кутийката говори. Тя ми заповяда да летя с друг самолет, заповяда ми да продам златните акции, заповяда ми да купя живачните. Досега нито веднъж не е сгрешила.
Очите на Лойд Декстър сърдито святкаха.
— Робъртсън, никога не съм подозирал, че сте склонен към мистика, пък и сега не подозирам. С баснята за кутийката вие явно ни будалкате.
Робъртсън безгрижно се усмихна.
— Говоря съвсем сериозно. Кутийката ми дава съвети. Например — добави той, доловил познатия шепот, — тя ми казва, че ако сега се сбогувам с вас и отида в червения салон, ще видя там Фред Райнър.
— Не може да бъде! Райнър е в Чикаго! — избухна Декстър.
— Ще видя там Фред Райнър — продължи Робъртсън, без да обръща внимание на Декстър, — и още преди полунощ ще сключим с него сделка, ще закупим жито на корен и ще спечеля повече от сто хиляди долара. Пожелавам ви всичко най-хубаво, джентълмени.
Изминаха няколко дни. Късно вечерта Робъртсън си седеше в къщи и гледаше по стереовизията някакъв стар филм, когато неочаквано чу, че се звъни на вратата. На прага стоеше Пери Мерик.
— Пери! Какво те води насам по това време?
— Чух за сделката ти с Райнър, Брус. Всичко стана така, както очакваше.
— Разбира се. А Фред все приказваше, че върша безумие. Бас държа, че сега се разкайва.
Мерик облиза устни.
— Ти каза, че Фред е в червения салон и той действително беше в червения салон, но никой не знаеше, че се е върнал в Ню Йорк. Ти знаеше ли? Слушай, вие с Фред не сте ли я нагласили предварително тая работа?
— Разбира се, че не, Пери. Мислиш ли, че съм способен на подобно нещо?
— Надявам се, не — отвърна Мерик. Ръцете му трепереха. — Ти разправяше за кутийката, че ти давала съвети и го доказа. Във всеки случай, поне аз така считам. Трябва точно да зная така ли е, Брус.
Робъртсън се наведе към събеседника си, погледна го втренчено в очите.
— Какво се е случило с тебе, Пери?
— Имах подред няколко… ъ-ъ… неудачни мероприятия. Също като твоя късмет, само че обратно.
— И последния милион?
Мерик се усмихна.
— По-лошо е отколкото предполагаш. По-лошо отколкото можеш да си представиш.
— Гледай ти! Много ми е мъчно — каза Робъртсън почти искрено. В клуба щеше да му бъде скучно без Мерик.
— Ти можеш да ми помогнеш, Брус. Но аз искам да те помоля за нещо голямо и, може би, ти не…
— Никога не съм мислил, че ще давам пари назаем на Пери Мерик — прекъсна го Робъртсън. — Но ако става дума за нещо малко, колкото да изплаваш, навярно ще може да се нареди. Не се тревожи.