— Току-що приех първото съобщение на кутийката нерешително каза Мерик. — Тя ме за… заплашва. Ако, казва, незабавно не се отърва от кутийката, ще имам неприятности. Нищо не разбирам, Брус.
— Аз също. Какви точно неприятности?
— Първо, ще ми отнемат кутийката. Сега тя е заключена в касата ми.
— Защо звъниш на мен, а не на полицията?
— Струва ми се, че гласът нямаше предвид обикновена кражба — поясни Мерик. — Той сякаш намекваше за нещо повече, за нещо съвършено непостижимо. Толкова се изплаших. По-добре е да не се бях свързвал с тая кутийка.
— Не ставай идиот — каза Робъртсън. — Уверен ли си, че си чул правилно съобщението?
— Слушай, Брус, хайде по-добре да се откажем. С такова чудо като тази кутийка, шегите са опасни. Какво ще кажеш, ако взема такси и ти донеса още сега кутийката (или ако искаш утре сутринта), и да развалим сделката, съгласен ли си?
— Не — Робъртсън никак не желаеше да загуби петдесет хиляди долара, а още по-малко да получи отново кутийката. Жалко, разбира се, за бедния Мерик.
— Извинявай, Пери, но навярно си имал кошмари. Помъчи се отново да заспиш, а утре вечер ще се видим в клуба и ще поразмислим. Лека нощ, Пери.
Той понечи да сложи слушалката. Гласът на Мерик прозвуча съвсем слабо:
— Брус, чакай! Не затваряй телефона! Брус!
Слушалката замръзна във въздуха.
— Брус, тук има някой! Брус! Брус!
Робъртсън чу внезапен вик, приглушен и далечен. Той се намръщи, изчака, пак допря слушалката до ухото си.
— Пери? Пери, какво става там?
В слушалката се чуваше сигналът на станцията.
Робъртсън се повдигна, седна, потърка очи и се прозя, разсънил се окончателно. Работата, изглежда, е много сериозна. С Пери Мерик нещо се е случило — кой знае какво. Робъртсън постави слушалката, запали нощната лампичка до главата си и набра номера на Мерик. Никой не отговори.
„Да извикам ли полицията? — размишляваше Робъртсън. — Това ще е най-логичната крачка.“
Измамният свят от вълшебни кутийки и пророчески предчувствия, в който живееше щастливо напоследък, изведнъж бе станал за него чужд и враждебен.
Той подържа слушалката още секунда-две, после я постави на вилката. Набра номер от една цифра. Сънената дежурна отвърна:
— Справки.
— Дайте ми, моля ви се…
— Излишно е — забеляза нечий ироничен, съвсем нереален глас. — Бъдете така добър да оставите устройството за свръзка на мястото. Ще поговорим.
Смаян Робъртсън остави слушалката. Някой стоеше пред леглото му. Човек (човек ли?) не по-висок от метър и половина, с кръгъл гол череп, с големи кръгли очи, незаобиколени от вежди и мигли, с плосък нос и широка неусмихваща се уста.
Уши нямаше. Кожата му светеше в полумрака на стаята с красив синкав цвят.
— Вие ли се именувате Брус Робъртсън?
— Да, но… слушайте, тук навсякъде има сигнализация срещу крадци. Да се вмъкне някой тук нощем е абсолютно невъзможно! Невъзможно!
Непознатият не обръщаше внимание на гнева на Робъртсън.
— Може ли да се седне тук? — учтиво запита той, като посочи креслото до леглото. Седна, без да дочака отговор. — Моля да се отнесете снизходително към това, че прекъснах вашето нощно отпочиване, добри ми господине. Но са допуснати грешки и е необходимо да се поправят.
— Грешки? Да се поправят? Вижте какво, приятелю, аз съм напълно трезвен и всичко това реално не съществува. Вие сте халюцинация. Аз имам кошмар. Не биваше да ям вечер омар и отгоре на това две пор…
— Имайте добрината да се убедите в реалността на моето съществувание — предложи непознатият.
— За реалност и дума не може да става. Сигнализацията срещу крадци…
— Уверявам ви, че съм напълно реален. Можете да ме наричате със звукосъчетанието Морверад. Аз съм от Бюрото за Поправки.
— Спрете! — прекъсна го Робъртсън. — Не знам кой сте и какво правите в моя апартамент, но по-добре се пръждосайте по същия начин, по който сте влезли, иначе…
Той не се доизказа. Непознатият извади от туниката си мъничък предмет и го постави на дланта си.
Робъртсън премижа, за да разгледа по-добре предмета в святкащата синкава кожа на непознатия.
— Чакайте — дрезгаво прошепна Робъртсън. — Тая вещ, дето я държите…
— Да, да! Тя е — Морверад му подаде предмета, който можеше да бъде или кутийката, продадена снощи на Мерик, или неин двойник.