— Да. Тя е. От къде сте я взели?
— Открих този вариостат в притежание на някой си Пери Мерик — обясни Морверад. — За да го намеря, трябваше да загубя няколко седмици.
— Какво направихте с Мерик?
— Нищо такова, което би имало дълготраен ефект — учтиво отвърна непознатият. — Длъжен бях да проследя пътя на вариостата във всички вихри. Стана ми ясно, че Мерик го притежава отскоро. Трябваше да приложа по отношение на Мерик квадратурата на Вайн, след което той ми откри, че е получил вариостата от вас. Дойдох незабавно при вас.
Квадратурата на Вайн. И блещукащите синкави човечета без уши. Всичко се замъгли пред очите на Робъртсън.
— Няма основание за страх — продължи Морверад. — Трябва само да се ликвидират последиците от това, че сте намерили случайно вариостата.
— Не се приближавайте — предупреди го Робъртсън, тъй като човечето бе станало от креслото и тръгнало към леглото. — Ще позвъня в полицията. Ще викам за помощ.
— Моля ви — с успокояващ тон прошепна Морверад. — Квадратурата ще трае само секунда. Отнася се всъщност до простия проблем на тригеминалното внушение. Отдавна се извършва без трапанация. И… не, не се съпротивлявайте. Почакайте, почакайте, добри ми господине.
Робъртсън вдигна очи, едновременно разсърден и изплашен до смърт, но в този миг две хладни ръце докоснаха раменете му. Непознатият кротко накара Робъртсън пак да легне на възглавницата. Робъртсън съзнаваше, че над него като две гроздови зърна светят в тъмнината очите на Морверад; малко след това на тавана сякаш експлодира бомба и Робъртсън загуби съзнание.
Дойде на себе си. Будилникът на нощната масичка показваше 4.23. Преди да припадне беше 4.20. Значи бяха изминали само две-три минути, но му се струваше, че всъщност бе минало много повече време. Главата му се пръскаше от болка.
— Ето така — говореше междувременно Морверад. — Най-простата взаимна връзка между причините и следствията. Лесно ще се оправи.
— Много се радвам — отвърна Робъртсън. — Свършихте ли с вашата квадратура?
— Разбира се, събрах всички нужни сведения. Възстанових липсващото звено във веригата.
— Великолепно — каза Робъртсън. — А сега изчезвай, дяволска илюзия и дай на човека…
— Вие сте се сдобили с вариостата на осемнадесети август тази година по местното изчисление на времето, в Лондон. Разделили сте се с него преди пет часа (оценката е приблизителна). Сега вариостатът е конфискуван, но е необходимо да се направи поправка в тъканта на времето от днес чак до осемнадесети август.
Морверад говореше с такава спокойна увереност, че косите ти да настръхнат. Робъртсън седна в леглото, обхвана коленете си с ръце и се заслуша, като чувствуваше как кръвта му изстива в жилите.
— Вариостатът е минал покрай един де хроникален интервал и е бил загубен в Ригфор в 7–68/8 по абсолютното време. Описал е извънпространствена крива, която го е върнала в континуума на девети август по местното изчисление. Попаднал е в оная част на Англия, която се нарича Корнуел, където е бил намерен от лице, незапознато с предназначението му. Намерилият го не е обърнал внимание на съветите на вариостата и го захвърлил върху купчина метални отпадъци. По пътя за претопяването вариостатът се загубил и е бил намерен от друго лице, също неосведомено за предназначението му; след като сменява няколко притежатели на шестнадесети август е бил донесен в Лондон, където попаднал у Алфред Сайкс — търговец на метални изделия. Сутринта на осемнадесети август Сайкс го е изложил за продан. Скоро след това вие сте се сдобили с вариостата по негов съвет. Във веригата от събития вие пръв сте послушали съвета на вариостата и затова всичките ви постъпки от онзи момент нататък до днес образуват безспорен и постоянно разширяващ се противотемпор, който трябва да се отрегулира. Следите ли мисълта ми?
— Не съвсем, — унесено каза Робъртсън. — Но се радвам, че всичко ще се уреди. Не бих искал разширяващият се противотемпор да остане неотрегулиран.
— Аха! В етично отношение вие сте съгласен! Значи, няма да има трудности и в морално!
— Кво? — попита Робъртсън, като мрачно си блъскаше главата какво ли е това противотемпор. Или, щом вече е тръгнало, дехроникален интервал.
— Във възторг съм от добрата ви воля за сътрудничество. Тя е тъй разбираема! Щом човекът е имал достатъчно ум да се възползува от функциите на интуитивния събирач на данни (а това е предназначението на вариостата) ще оцени и сериозните последици, свързани с по-нататъшното разширяване на противотемпора. Поздравявам ви за вашата проницателност и високо съзнание за дълг, мистър Робъртсън.