Секундантите поискаха да смени меча си с метла както Уленшпигел.
Той отговори:
— Ако тоя дрипльо си е избрал драговолно такова необикновено оръжие, то е, защото смята, че може да защищава живота си с него.
Уленшпигел каза пак, че иска да си служи с метлата и четворицата секунданти се съгласиха, че всичко е в ред.
И двамата застанаха един срещу друг: Ризенкрафт на бронирания си с желязо кон, Уленшпигел на магарето, бронирано със сланина.
Уленшпигел пристъпи към средата на поляната, дигна метлата като копие и каза:
— Гадове са тия зли хора, които в лагера на добрите другари-войници нямат друга грижа, освен да разхождат навсякъде своята кисела мутра и запенената си от яд уста; за мене те са по-вонящи от чума, от проказа и от смърт. Дето отидат, секва смехът и песните млъкват. Те чувствуват нужда винаги да мърморят или да се бият, като вмъкват редом със справедливата борба за родината дуела, който е гибел за войската и радост за врага. Тоя тук Ризенкрафт уби заради съвсем невинни думи двадесет и един човека, но ни в една битка или схватка не прояви някаква бляскава храброст, нито заслужи с мъжеството си и най-малката награда. И за туй ще ми бъде приятно днес да почеша в обратна посока оскубаната козина на това зло псе.
Ризенкрафт отговори:
— Тоя пияница е съчинил празни работи за някаква злоупотреба с дуелите; ще ми бъде драго днес да му разсека главата и да покажа на всички, че в нея има само сено.
По заповед на секундантите те слязоха от животните. При слизането салатата от главата на Уленшпигел падна и магарето я изяде лакомо; но ритникът на един от секундантите го прекъсна и го изгони от мястото на дуела. Същото стана и с коня. И те отидоха да пасат заедно другаде.
Тогава едните секунданти, тия на Уленшпигел, които държаха в ръце метлата, и тия на Ризенкрафт, които носеха меча, свирнаха за започване на дуела.
И Ризенкрафт, и Уленшпигел почнаха да се бият яростно. Ризенкрафт удряше с меча, Уленшпигел се бранеше с метлата; Ризенкрафт ругаеше адски, Уленшпигел бягаше пред него, като тичаше из поляната и косо, и в кръг, и на зигзаг, плезеше му се и му правеше хиляди други гримаси; а Ризенкрафт се задъхваше и като обезумял войник нанасяше удари във въздуха с меча си. Изведнъж Уленшпигел усети, че той е до него, обърна се неочаквано и го удари силно с метлата под носа. Ризенкрафт падна с разперени ръце и крака като умираща жаба.
Уленшпигел се хвърли отгоре му, почна безмилостно да бръска лицето му с метлата направо и наопаки и да повтаря:
— Искай милост или ще те накарам да изядеш метлата!
И го блъскаше непрекъснато за голямо удоволствие на присъствуващите, като повтаряше:
— Искай милост или ще те накарам да я изядеш!
Но Ризенкрафт не можеше да се обади, защото бе умрял от припадък на бяс.
— Господ да те прости, нещастнико побеснял! — рече Уленшпигел.
И си отиде, изпълнен с тъга.
XIV
Беше към края на октомври. Принцът бе останал без пари и войската му гладуваше. Войниците роптаеха; той тръгна към Франция, за да предизвика херцога на бой, но херцогът отбягна.
Когато Уленшпигел тръгна от Кеноа льо Конт към Камбрезн, срещна отряд от десет германски и осем испански роти и три ескадрона лека кавалерия, командувана от дон Руфеле Хенрицис, син на херцога, който бе в разгара на сражението и викаше на испански:
— Убивай! Убивай! Никаква пощада! Да живее папата!
Дон Хенрицис беше точно срещу дружината аркебузиери, на които Уленшпигел бе десетникът, и се нахвърли отгоре им със своите хора. Уленшпигел каза на сержанта на своето отделение:
— Ще отрежа езика на тоя палач.
— Отрежи го — рече сержантът.
И с един добре прицелен куршум Уленшпигел направи на късове езика на челюстта на дон Руфеле Хенрицис, сина на херцога.
Уленшпигел свали също така от коня му сина на маркиз Делмарез.
Осемте роти и трите ескадрона бяха бити.
След тая победа Уленшпигел потърси Ламме в лагера, но не го намери.
— Уви — рече той, — моят приятел Ламме, моят дебел приятел е заминал. В своята войнствена запаленост, забравил тежестта на корема си, той е решил да преследва бягащите испанци. Задъхан, той навярно е паднал като чувал на пътя. И те са го дигнали, за да получат откуп, откуп за християнска сланина. Приятелю Ламме, де си, де си, мой дебел приятелю?
Уленшпигел го търси навсякъде и като не го намери, потъна в тъга.