И умря. И другите решиха да го вземат, за да го погребат по християнски.
Когато тръгнаха по широкия път, съзряха един селянин, който караше покрита с платнище каруца. Като видя голите хора, той ги съжали и им каза да се качат в каруцата. Там имаше сено за постилка и празни чували за завивка. Те се стоплиха и благодариха на бога. Уленшпигел яздеше край каруцата единия от конете на райтерите и водеше другия.
В Мезиер слязоха: дадоха им по една хубава супа, бира, хляб, сирене, а на старците и на жените — месо. Подслониха ги, облякоха ги и ги въоръжиха отново за сметка на общината. И всички прегръщаха и благославяха Уленшпигел, а той с радост приемаше това.
Той продаде конете на двамата райтери за четиридесет и осем флорина и даде тридесет на французите.
Когато тръгна самичък, каза си: „Вървя сред опустошения, кръв и сълзи, а не намирам нищо. Без друго дяволите са ме излъгали. Де е Ламме? Де е Нел? Де са Седмината?“
И пепелта на Клаас отново удари гърдите му.
И той чу някакъв глас, който каза като въздишка:
„В смърт, опустошения и сълзи търси!“
И продължи да върви.
XVII
През март Уленшпигел пристигна в Намюр. Там намери Ламме, който бе обзет от голяма любов към рибата на Мьоза и особено към пъстървите; той бе наел лодка и ловеше риба в реката с разрешение на общината. Ала беше платил петдесет флорина на рибарското сдружение.
Тон продаваше и ядеше рибата и спечели от тоя занаят още по-голям корем и торбичка жълтици.
Когато видя своя приятел и спътник, закрачил по брега на Мьоза на път към града, той се зарадва, докара лодката си до брега и като изкачи задъхан стръмнината, отиде при Уленшпигел. Заекващ от радост, той каза:
— Ето те и тебе, сине, син во Христе, защото моят коремен ковчег може да носи двамина като тебе. Де отиваш? Какво искаш? Значи, не си умрял? Видя ли някъде жена ми? Ще ядеш риба от Мьоза, най-хубавата риба, каквато има на тоя лош свят; тук приготвят едни сосове — да си оближеш пръстите, не само пръстите, ами целите ръце. Какъв си горд и величав с тия бузи, опърлени в битките. Ето го, значи, моя син, моя приятел Уленшпигел, веселия скитник!
И добави тихо:
— Колко испанци уби? Не видя ли някъде жена ми в техните пълни с леки момичета каруци? И ще пиеш вино от околностите на Мьоза — действува чудесно на страдащите от запек. Да не си ранен, синко? Значи, оставаш тук — свеж, бодър, пъргав като млад орел. Ще хапнеш и змиорки. Нямат никакъв дъх на блато. Целуни ме, тулумче. Благодаря на бога, колко съм доволен!
И Ламме започна да танцува, да скача, да пъхти и повлече Уленшпигел в танца си.
След това тръгнаха към Намюр. При градските порти Уленшпигел показа своя пътен лист, подписан от херцога, А Ламме го заведе в своя дом.
Докато приготвяше обеда, той накара Уленшпигел да му разкаже приключенията си и разправи своите; каза му, че е напуснал армията, за да върви подир някаква девойка, която смятал, че е неговата жена. И така дошъл до Намюр. И непрекъснато питаше:
— Не я ли видя?
— Видях други, много хубави — отговори Уленшпигел, — и то тъкмо в тоя град, дето всички момичета са готови за любов.
— Вярно е — рече Ламме. — Безброй пъти вече ме пожелаваха, но аз останах верен, защото моето скърбящо сърце е изпълнено само с един спомен.
— Както коремът ти с най-различни ястия — отговори Уленшпигел.
Ламме каза:
— Когато ми е тъжно, трябва да ям.
— Не те ли оставя някога скръбта ги?
— Уви, не! — рече Ламме.
И като извади пъстърва от едно каче, каза:
— Виж колко е хубава и стегната. Месото й е розово като тялото на жена ми. Утре ще заминем от Намюр; аз имам пълна торбичка с флорини, ще си купим по едно магаре, ще ги яхнем и ще тръгнем така към Фландрия.
— Ти ще загубиш много — рече Уленшпигел.
— Сърцето ме влече към Дамме, защото тя ме обичаше най-силно там. Може би се е върнала.
— Тръгваме утре — каза Уленшпигел, — щом искаш.
И действително те тръгнаха един до друг, яхнали всеки по едно магаре.
XVIII
Духаше лют вятър. Слънцето, което изгря ясно като младост, се помрачи като старец. Заваля дъжд с град.
Когато дъждът престана, Уленшпигел се поизтърси и каза:
— Небето изпива толкова много пари, че от време на време трябва да се облекчава.
Нов дъжд, с още по-силен град се изсипа върху двамата спътници. Ламме пъшкаше: