— Добре ни бяха изкъпали, защо трябваше да ни плакнат отново?
Слънцето отново се показа и те тръгнаха пак весели, яхнали магаретата.
За трети път заваля и удари такава унищожителна градушка, че окастри сухите клонки на дървесата като с нож.
Ламме каза:
— О, да имахме подслон! Клетата ми жена! Де сте вие — приятен огън, сладки целувки и тлъсти супи?
И дебелият човек заплака.
Но Уленшпигел каза:
— Ние се оплакваме, ала не сме ли самите ние причина за нашите беди? Вали ни дъждът, но тоя дъжд през декември ще роди през май детелина. И кравите ще мучат от доволство. Ние сме без подслон, но защо не се оженим? Искам да кажа — аз за малката Нел, толкова хубава и добра, тя би ми сготвила сега чудесно говеждо, задушено с бакла. Ние сме жадни, макар че ни залива вода, но защо не сме станали работници с определен занаят? Ония, които са вече майстори, имат в зимниците си пълни бурета бира.
Пепелта на Клаас удари сърцето му, небето се проясни, слънцето блесна и Уленшпигел каза:
— Господарю слънце, благодарим ти, че ни стопли гърбовете; пепел на Клаас, ти ни стопли сърцето и ни казваш, че са благословени ония, които скитат за освобождението на бащинията.
— Гладен съм — рече Ламме.
XIX
Отбиха се в една странноприемница и там им сложиха да ядат в зала на горния етаж. Уленшпигел отвори прозорците и видя, че в градината се разхожда една миловидна девойка, пълничка, със закръглени гърди, със златиста коса, облечена с пола, с дълга до коленете бяла дреха и черна надупчена престилка.
По въжетата се белееха ризи и друго женско бельо; девойката, която постоянно се извръщаше към Уленшпигел, сваляше ризите от въжетата, пак ги простираше, усмихваше се и непрекъснато гледаше към него; сядаше върху прострените платна, краищата на които бяха вързани, и се люлееше на тях.
Наблизо изкукурига петел и Уленшпигел видя една дойка, която играеше с дете; тя обръщаше лицето му към един изправен мъж и му думаше:
— Булкин, усмихни се на татко.
Детето плачеше.
А хубавичката девойка продължаваше да се разхожда из двора, като ту снемаше, ту простираше бельото.
— Това е шпионка — рече Ламме.
Девойката закриваше очи с ръцете си и смеейки се, поглеждаше Уленшпигел през пръстите. После с разтворени длани вдигаше двете си гърди, пускаше ги и отново така се люлееше, че нозете й не стигаха земята. А когато усуканото платно се развиваше, тя се въртеше като пумпал и Уленшпигел гледаше голите й до раменете ръце, бели и пълни под бледото слънце. Тя се въртеше, усмихваше се и непрекъснато го гледаше. Той излезе, за да отиде при нея. Ламме тръгна подире му. Той потърси да се провре през градинския плет, но не можа.
Девойката видя това и отново го загледа усмихната през пръстите си.
Уленшпигел се опита да прескочи плета, но Ламме го задържа, като каза:
— Недей отива, тя е шпионка и ще ни изгорят.
Девойката се заразхожда из двора, после закри лице с престилката си и почна да гледа през дупките й, за да види дали случайният й приятел няма да дойде скоро.
Уленшпигел се засили да прескочи плета, но Ламме го дръпна за крака и каза:
— Въже, меч и бесило, не отивай, тя е шпионка.
Уленшпигел падна на земята и почна да се дърпа, за да се отърве от него. Девойката надникна през плета и извика:
— Сбогом, ваша милост, нека любовта подхранва вашето дълго търпение!
И той чу как тя се изкиска подигравателно.
— Ах! — рече той. — Това е сякаш снопче игли в ушите ми!
После някаква врата се затвори шумно.
И той се натъжи.
Ламме, който още го държеше, му каза:
— Ти си представяш сладостните прелести на нейната красота, които загуби позорно. Но тя е шпионка. Ти имаш късмет дори и в нещастието. Ще се пръсна от смях.
Уленшпигел не промълви дума и двамата отново яхнаха магаретата си.
XX
Те пътуваха така, провесили нозе от двете страни на магаретата.
Ламме предъвкваше още обяда си и гълташе с удоволствие свежия въздух. Неочаквано Уленшпигел го шибна силно с камшика си по задника, който се беше издул на седлото като възглавничка.
— Какво правиш? — извика жално Ламме.
— Кое? — отвърна Уленшпигел.
— Тоя удар с камшика… — рече Ламме.
— Какъв удар с камшик?
— Който ми шибна — отговори Ламме.
— От лявата ти страна ли? — попита Уленшпигел.