Уленшпигел го гледа известно време, а след това стана:
— Спи — рече той, — хайде, Ламме, да си вървим.
Като излязоха вън, той рече:
— Той няма жена, която би могла да ни издаде… Скоро ще мръкне… Чу ли какво каза тоя негодник и знаеш ли кои са тия проповедници?
— Да — рече Ламме.
— Ти знаеш, че те идат от Марш де Дам, по брега на Мьоза; добре ще е да ги причакаме на пътя, преди да е попял Стоманеният вятър.
— Да — каза Ламме.
— Трябва да спасим живота на принца — рече Уленшпигел.
— Да — каза Ламме.
— Дръж — рече Уленшпигел, — вземи аркебузата ми, иди там в храсталака между скалите; напълни я с два куршума и щом изгракам като гарван, стреляй.
— Добре — каза Ламме.
И се скри в храсталака. А Уленшпигел скоро чу щракането на спусъка на аркебузата.
— Виждаш ли ги да идат? — рече той.
— Виждам ги — отговори Ламме. — Те са трима, вървят като войници и единият от тях е една глава по-висок от другите.
Уленшпигел седна на пътя с прострени напред нозе и почна да мълви молитви, прехвърляйки зърната на броеницата си, както правят просяците. А шапката си сложи между коленете.
Когато тримата проповедници минаха край него, той протегна към тях шапката си; но те не пуснаха в нея нищо.
Тогава Уленшпигел стана и рече жално:
— Добри господа, не отказвайте един патар на клетия работник-каменар, който падна наскоро в каменоломната и си счупи кръста. Хората в тоя край са коравосърдечни и не искат да ми дадат нищо, за да облекчат моето тежко нещастие. О, дайте ми един патар и аз ще се моля за вас. И бог ще ви дари с радост за през цял живот, великодушни дарители!
— Сине — рече един от проповедниците, — докато царуват папата и инквизицията, за нас няма радост в тоя свят.
Уленшпигел също въздъхна и каза:
— Ах, какво казвате, ваша милост? Говорете тихо, моля ви се, ваша милост. Но дайте ми един патар.
— Сине — отговори друг от проповедниците, дребен, но с войнствено лице, — ние, клетите мъченици, имаме само по някой патар колкото за из път.
Уленшпигел падна на колене:
— Благословете ме — рече той.
Тримата проповедника простряха ръце на главата на Уленшпигел, но без благочестие.
Като видя, че въпреки своята слабост те имаха големи кореми, той стана, престори се, че се спъва, блъсна с главата си корема на високия проповедник и чу приятния звън на пари.
Тогава той се изправи, измъкна меча си и каза:
— Ваши преподобия, хладно е, аз не съм добре облечен, а вие — прекалено много. Дайте ми вашата вълна, за да си направя палто. Аз съм голтак. Да живее Голтака!
Високият проповедник отговори:
— Голтако наперен, много си дигнал гребена, ще ти го отрежем.
— Ще го отрежете! — каза Уленшпигел и се дръпна. — Но Стоманения вятър ще духне за вас, преди да завее за принца. Голтак съм, да живее Голтака!
Тримата проповедници, слисани, си рекоха:
— Отде знае той новината! Предадени сме. Убивай! Да живее литургията!
И измъкнаха изпод дрехите си хубави наточени мечове.
Но Уленшпигел не ги дочака и се дръпна към храсталаците, дето бе скрит Ламме. Той пресметна, че проповедниците са вече в обсега на аркебузата и каза:
— Гарвани, черни гарвани, ще духне куршуменият вятър. Аз пея за вашето пукване.
И изграка.
Един изстрел от аркебузата откъм храсталаците събори ничком най-едрия от проповедниците; последва още един изстрел, който простря на пътя втория проповедник.
И Уленшпигел видя между храстите добродушното лице на Ламме и дигнатата му нагоре ръка, която пълнеше набързо аркебузата.
И синкав дим излизаше над черните храсталаци.
Третият проповедник, разярен, искаше без друго да заколи Уленшпигел, но той му каза:
— Стоманен ли вятър ще бъде, или куршумен, все едно, ти ще се преселиш от тоя свят на оня, подъл убиецо!
И той го нападна, като се защищаваше храбро.
Застанали един срещу друг на пътя, те се удряха и се бранеха от ударите. Уленшпигел беше целият в кръв, защото противникът му, сръчен войник, го беше ранил в лицето и бедрото. Но той нападаше и се защищаваше като лъв. Тъй като кръвта, която течеше от главата, му пречеше да вижда, той отстъпи най-сетне няколко големи крачки назад, избърса се с лявата ръка и усети, че отмалява. Насмалко щеше да бъде убит, ако Ламме не стреля срещу проповедника и не го събори.