И Уленшпигел видя и чу как той бълваше проклятия, кръв и предсмъртна пяна.
И синкав дим се издигна над черните храсти, между които Ламме отново показа добродушното си лице.
— Свърши ли се? — рече той.
— Да, синко — отговори Уленшпигел. — Но ела…
Ламме излезе от скривалището си и видя потъналия в кръв Уленшпигел. И макар че коремът му тежеше, той хукна като елен и отиде при Уленшпигел, който бе седнал при убитите.
— Той бил ранен — каза той, — моят нежен приятел ранен от тоя мръсен убиец. — Ламме изби с ритник зъбите на най-близкия до него проповедник и продължи: — Ти не ми отговаряш, Уленшпигел! Мигар ще умреш, синко? Де е мехлемът? Ха! В дъното на чантата му, под надениците. Уленшпигел, не ме ли чуваш? Ох! Аз нямам топла вода, за да промия раната ти, нито мога да намеря отнякъде. Но и водата на Самбра ще свърши работа. Кажи ми нещо, приятелю! Все пак не си ранен много тежко. Малко вода, студена, нали? Той се пробужда. Аз съм, синко, твоят приятел; всички умряха! Платно, платно, за да превържа раните му. Няма. Значи, ризата ми. — Той се съблече и продължи: — Късай ризата! Кръвта спира! Моят приятел няма да умре.
Ха — рече той, — колко е студено с гол гръб на тоя хлад. Я пак да се облека. Няма да умре. Уленшпигел, аз съм, аз, твоят приятел Ламме! Усмихна се. Аз ще съблека убийците. Техните кореми са от флорини. Златни черва, каролуси, флорини, делдери, патари и писма! Ние сме богати. Ще делим повече от триста каролуса. Ще вземем оръжието и парите, Стоманения вятър сега за сега няма да задуха за принца.
Уленшпигел, чиито зъби тракаха от студа, се вдигна.
— Ето че стана — рече Ламме.
— Това е действието на мехлема — отговори Уленшпигел.
— Мехлемът на храбростта — каза Ламме.
Сетне дигна един по един труповете на тримата проповедници и ги хвърли в една дупка между скалите, като им остави оръжието и дрехите освен наметките.
А в небето над тях грачеха гарваните, очаквайки храната си.
И Самбра течеше като стоманена река под сивото небе.
И заваля сняг, който изми кръвта.
Но все пак те бяха угрижени. И Ламме каза:
— Предпочитам да убия пиле, отколкото човек.
И яхнаха отново магаретата си.
Когато стигнаха пред портите на Хюи, кръвта още продължаваше да тече; те се престориха, че се карат, слязоха от магаретата и почнаха уж безмилостно да се бият с мечовете си; сетне спряха борбата, качиха се отново на магаретата и влязоха в Пюи, след като показаха пътните си листове при градските порти.
Жените, виждайки ранения и окървавен Уленшпигел и Ламме, който се перчеше като победител, гледаха с нежно състрадание Уленшпигел и се заканваха с юмруци на Ламме, казвайки:
— Тоя негодник е ранил приятеля си.
А Ламме, неспокоен, търсеше да види само дали жена му не е между тях.
Но напразно, и той се изпълни с тъга.
XXIII
— Де отиваме? — каза Ламме.
— В Маастрихт — отговори Уленшпигел.
— Но разправят, синко, че войската на херцога е навред около града, а самият той бил вътре. Нашите пътни листове няма да се достатъчни. Дори ако испанските войници ги признаят за редовни, пак ще бъдем задържани в града и разпитани. А в това време те ще научат за смъртта на тримата проповедници и свършено е с нас.
Уленшпигел отговори:
— Скоро гарваните, бухалите и ястребите ще довършат месата им, а и сега сигурно лицата им вече са неузнаваеми. Колкото за нашите пътни листове, те могат да минат за добри; но ако узнаят за убийствата, ние ще бъдем, както казваш, заловени. Ала въпреки това трябва да отидем в Маастрихт, като минем през Ланден.
— Ще ни обесят — рече Ламме.
— Ще се промъкнем — отговори Уленшпигел.
И както разговаряха, стигнаха до странноприемницата „Свраката“, дето намериха хубаво ядене, хубави легла и сено за магаретата си.
На другия ден те тръгнаха на път за Ланден.
Когато стигнаха до един голям чифлик близо до града, Уленшпигел подсвирна като чучулига и отвътре веднага му отговори бойният вик на петел. Един чифликчия с добродушно лице се появи на портата. Той им каза:
— Приятели, волни хора, да живее Голтака! Влезте вътре.
— Кой е той? — попита Ламме.
Уленшпигел отговори:
— Томас Утенхове, един мъжествен протестантин; работниците и работничките в чифлика работят като него за свободата на съвестта.