— Слушайте всички, мъже и жени от Зеландия: фламандецът Уленшпигел, ей тоя човек, иска да минете през войските на херцога, пременени като сватбари.
Мъжете и жените от Зеландия извикаха в един глас:
— Опасно до смърт! Но ние сме готови!
А мъжете си приказваха:
— Ние ще се радваме да напуснем земята на робското, за да отидем към свободното море. Ако бог иска това, кой ще бъде против?
Жените и девойките казваха:
— Да вървим заедно с нашите мъже и приятели. Ние сме от Зеландия и там ще намерим убежище.
Уленшпигел зърна една хубавичка девойка и й каза шеговито:
— Искам да се оженя за тебе.
А тя се изчерви и отговори:
— И аз искам, но само в църква.
Жените си думаха:
— Сърцето й я тегли към Ханс Утенхове, сина на стопанина. Той сигурно ще тръгне с нея.
— Да — отговори Ханс.
Бащата му каза:
— Позволявам ти.
Мъжете облякоха празничните си дрехи — кадифени куртки и панталони, а отгоре голяма наметка, туриха си широкополи шапки, за да ги пазят от слънце и дъжд; жените обуха дълги черни чорапи и обувки с изрязана кожа, сложиха на челата си златни накити — девойките от лявата страна, омъжените — от дясната; бели къдрави якички на шиите, нагръдници от златна сърма с червена и синя везба, черни вълнени поли с широки ивици черно кадифе, черни вълнени чорапи и кадифени обувки със сребърни токи.
След това Томас Утенхове отиде в църквата да помоли свещеника срещу два рийксделдера, които пъхна в ръката му, да венчае незабавно Тилбер, син на Клаас, с други думи, Уленшпигел и Танкин Питерс; свещеникът се съгласи.
Тогава Уленшпигел, придружен от всички сватбари, отиде в църквата и там бе венчан от свещеника с Танкин, която беше толкова хубава и мила, тъй приветлива и пълничка, че на драго сърце би захапал бузите и като някой домат. От преклонение пред нейната нежна хубост той не посмя да направи това, но й го каза, а тя се намуси и рече:
— Оставете ме; Ханс ви гледа така, като че се готви да ми убие.
А едно девойче, което ревнуваше, му каза:
— Търси на друго място: не виждаш ли, че тя се бои от любимия си?
А Ламме, който потриваше ръце, извика:
— Не можеш да вземеш всичките, вагабонтино.
И му беше драго.
Уленшпигел понесе търпеливо неуспеха си и се върна заедно със сватбарите в чифлика. Там тон пи, пя и се весели, като чукаше чаша с ревнивата девойка, от което Ханс беше доволен, но не беше доволна нито Танкин, нито годеникът на девойката.
По обед, при ясно слънце и прохладен ветрец, колите, обкичени със зеленина и цветя, тръгнаха с развети знамена при веселите звуци на свирки, барабани, флейти и гайди.
В лагера на Алба имаше друг празник. Конните стражи и предните часовои дадоха сигнал за тревога и се върнаха един след друг в лагера, за да съобщя:
„Неприятелят е близко; чухме звуци от барабани и флейти и видяхме знамена. Това е силен отряд конница, който иде да устрои някаква засада. Главните сили сигурно са по-надалече.“
Херцогът веднага заповяда да съобщят на всички командири и началници да строят частите в боен ред и изпратят разузнавачи.
Изведнъж се появиха четири каруци, отправили се към аркебузиерите. А в колите танцуваха мъжете и жените, бутилките подскачаха, флейтите извиваха весело, свирките писукаха, барабаните биеха и гайдите ручаха.
Сватбарите спряха и самият Алба, привлечен от шума, дойде и видя булката в една от четирите коли, до нея младоженеца Уленшпигел, цял окичен с цветя, а всички селяни и селянки бяха слезли от колите, танцуваха около тях и черпеха войниците.
Алба и неговите хора много се зачудиха на лекомислието на селяните, които пееха и празнуваха, когато всичко наоколо им беше на бойна нога.
А хората в колите дадоха на войниците всичкото вино, което носеха.
И войниците им благодариха шумно.
Щом виното в колите се свърши, селяните и селянките, без някой да ги безпокои, тръгнаха отново под звуците на барабаните, флейтите и гайдите.
И развеселените войници дадоха в тяхна чест един залп с аркебузите си.
Така влязоха те в Маастрихт, дето Уленшпигел се споразумя с агентите на протестантите да бъдат изпратени с кораби бойни припаси и оръжия за флотата на Мълчаливия.
Същото стана и в Ланден.
И те ходеха така навред, облечени като прости работници.
Херцогът узна хитростта; съчинена беше една песен, която му изпратиха и която имаше следния припев: