Действително Силния Петър излезе с два потира и голяма кана бяло вино от областта на Мьоза. Ламме и той сключиха мир. Ламме, преизпълнен от радост поради победата си, поради виното и надениците, го попита, сочейки един железен комин, който бълваше черен гъст дим, какви фрикасета приготовлява той в трюма.
— Бойни гозби — отговори Силния Петър и се усмихна.
Множеството работници, жени и деца се пръснаха, за да се върнат на работа или в къщи, и скоро от уста на уста се понесе мълвата, че един дебел човек, яхнал магаре и придружен от един слабичък поклонник, също така яхнал магаре, бил по-силен от Самсон и че не бива да го закачат.
Ламме пиеше и гледаше победоносно собственика на кораба. Неочаквано корабопритежателят каза:
— На вашите магарета им е отегчително там на брега.
И като приближи кораба до брега, той слезе на земята, хвана едно от магаретата за предните и задните крака, понесе го, както Исус е носил агнето, и го сложи върху палубата на кораба. Сетне пренесе и второто по същия начин, без да се задъха, и каза:
— Да пием!
Момченцето скочи на палубата.
И те пиха. Слисаният Ламме не можеше вече да разбере дали той, роденият в Дамме, бе победил тоя силен човек, и се решаваше да го поглежда само скришом без победоносен вид, страхувайки се да не му хрумне да го грабне както магаретата и да го хвърли в Мьоза от ял, че е бил надвит.
Ала собственикът на кораба го покани, усмихнат, да пият още веднъж и Ламме се успокои и отново го погледна със самоувереността на победител.
А собственикът на кораба и Уленшпигел се смееха.
През това време двете магарета, уплашени, че се намират върху дъски, а не върху земя, бяха навели глави, свили уши и от страх не смееха да пият. Собственикът на кораба им донесе по една мяра овес, с който хранеше конете, влачещи кораба, и който купуваше сам, за да не би конярите да го излъжат в цената.
Когато видяха овеса, магаретата измърмориха по една молитва, поглеждайки печално палубата, тъй като не смееха от страх да не се плъзнат да мръднат копита.
Тогава собственикът на кораба каза на Ламме и на Уленшпигел:
— Да отидем в готварницата.
— Бойна готварница — рече обезпокоен Ламме.
— Бойна готварница, но ти можеш да слезеш без страх, победителю.
— Аз не се страхувам и тръгвам с тебе — рече Ламме.
Момченцето отиде на кормилото.
Когато слизаха, видяха навсякъде чували със зърнени храни, с бакла, грах, моркови и други зеленчуци.
После собственикът на кораба отвори вратата на една малка ковачница и им каза:
— Тъй като сте мъже с храбри сърца и познавате подсвиркването на чучулигата, птичката на свободните хора, както и бойния зов на петела, а така също и рева на магарето, тоя кротък труженик, аз ще ви покажа моята бойна готварница. Такава малка ковачница ще намерите в повечето кораби по Мьоза. Никой не може да се усъмни, защото тя служи да се поправят железните части на корабите; но не всички имат такива хубави зеленчуци, които имам аз в тия долапи.
И той махна няколко камъка, които покриваха дъното на трюма, вдигна две-три дъски, измъкна отдолу цяла връзка цеви за аркебузи, взе я като перце и я сложи пак на мястото й. После им показа железа за копия, за алебарди, за саби, торбички с куршуми и с барут.
— Да живее Голтака! — рече той. — Тук са баклата и сосовете, прикладите са — овнешките бутове, салатите са — железните остриета за алебарди, а тия цеви за аркебузи са волски джолани за супата на свободата. Да живее Голтака! Де трябва да занеса тия продукти? — попита той Уленшпигел.
Уленшпигел отговори:
— В Пимег, дето ще пристигнеш с още по-натоварен кораб, и то с истински зеленчуци, донесени ти от селяните, които ще вземеш в Етсен, в Стефансверт и в Рюрмонд. Те също така ще подсвирнат като чучулига, птичката на свободните хора, а ти ще отговориш с бойния зов на петел. Ще отидеш при доктор Понтус, който живее близо до Ньове Ваал; ще му кажеш, че си пристигнал в града със зеленчуци, но че се боиш от сушата. Докато селяните отидат на пазара да продават зеленчуците, които няма да се купуват, защото продавачите ще искат прекалено скъпо, той ще ти каже какво ще правиш с оръжието. Предполагам все пак, че ще ти нареди да минеш през Ваал, Мьоза или Рейн, където съвсем не е безопасно; там ще размениш зеленчука срещу мрежи за риболов; те ще бъдат за продан, та да можеш да се движиш заедно с риболовните кораби от Харлинген, дето мнозина моряци знаят песента на чучулигата, да продължиш по брега край Ваден, да стигнеш до Лауер Зее, да размениш риболовните мрежи срещу желязо и олово, да преоблечеш в носии от Маркен, от Влиланд или от Амланд селяните, които водиш, да прекараш известно време по бреговете, като ловиш и осоляваш рибата, която ще пазиш и няма да продаваш, защото редно е прясното да бъде за пиене, а соленото — за времето на война.