— Значи, да пием — рече собственикът на кораба.
И се качиха на палубата.
Но Ламме, изпълнен с тъга, рече неочаквано:
— Господине, във вашата ковачница имате такъв хубав тих огън, че може да се свари най-вкусна гозба от месо със зеленчуци. Гърлото ми е ожадняло за супа.
— Аз ще го освежа — рече мъжът.
И след малко му донесе тлъста супа, в която беше врял и голям резен солена шунка.
Ламме сръбна няколко лъжици и му каза:
— Гърлото ми се обелва, езикът ми гори: това не е месо със зеленчук.
— Каза се вече: за пиене — прясно, за воюване — солено — рече Уленшпигел.
А собственикът на кораба напълни потирите и рече:
— Пия за чучулигата, птичка на свободата!
Уленшпигел каза:
— Пия за петела, който тръби за война.
Ламме рече:
— Пия за жена си; нека моята многообична не изпитва никога жажда.
— Ще стигнеш през Северно море в Емден — каза Уленшпигел на собственика на кораба. — Емден е едно от нашите убежища.
— Морето е широко — каза собственикът на кораба.
— Широко за сражение — каза Уленшпигел.
— Бог е с нас — каза собственикът на кораба.
— Та кой е против нас? — рече Уленшпигел.
— Кога тръгвате? — попита собственикът на кораба.
— Веднага — отговори Уленшпигел.
— Добър път и попътен вятър. Ето ви барут и куршуми.
Той ги целуна, взе като агнета магаретата на раменете си и преведе двамата мъже.
Уленшпигел и Ламме яхнаха магаретата и тръгнаха за Лиеж.
— Синко — каза Ламме, когато караха из пътя, — как тоя толкова силен мъж се остави да го натупам тъй жестоко?
— За туй — рече Уленшпигел, — за да може, дето отидем сега, страхът да предшествува твоето пристигане. Той е много по-добра стража от двадесет ландскнехти. Кой би посмял отсега нататък да нападне могъщия победител Ламме? Ламме, несравнимият бик, който с един удар на главата си събори на земята, пред очите на всички, Стерке Пир, Силния Петър, който носи магаретата като агнета и дига с едното си рамо цяла кола бъчви с бира! Сега всеки вече те познава, ти си страшният Ламме, Ламме непобедимият, и аз вървя в сянката на твоята закрила. Всеки, който ни види из пътя, ще те познае, никой не ще се реши да те погледне накриво и пред вид голямата смелост на хората ти ще бъдеш посрещан из целия свой път само със сваляне на шапка, с поздравления, почести и уважения, предизвикани от силата на твоя страшен юмрук.
— Хубаво приказваш, синко — рече Ламме и се изправи на седлото.
— И казвам истината — отвърна Уленшпигел. — Виждаш ли тия любопитни лица в първите къщи на това село? Сочат с пръст страхотния победител Ламме. Виждаш ли тия хора, които те гледат със завист, и тия жалки страхопъзльовци, които ти свалят шапка? Отговори на поздрава им, Ламме миличък, не пренебрегвай слабодушния прост народ. Виж, децата знаят името ти и го повтарят с боязън.
И Ламме минаваше гордо, раздавайки поздрави наляво и надясно като цар. И вестта за неговата храброст го придружаваше от селище на селище, от град на град, чак до Лиеж, Шокие, Ланьовил, Везен и Намюр, които те заобиколиха поради тримата проповедници.
Така те пътуваха дълго по бреговете на големи и малки реки и канали. И навсякъде на песента на чучулигата отговаряше песента на петела. И навсякъде лееха, ковяха и лъскаха оръжие за свободата и то тръгваше на кораби край бреговете.
И при градските бариери то минаваше незабелязано, пъхнато в бъчви, в сандъци и кошници.
И винаги имаше добри хора, които го приемаха и скриваха на сигурни места заедно с барута и куршумите до часа на божието възмездие.
И пътуващият с Уленшпигел Ламме, предхождан навсякъде от славата си на победител, започна сам да вярва, че е много силен, стана горд и войнствен и си пусна брада. И Уленшпигел го нарече Ламме Лъва.
Ала Ламме не можа да постоянствува по-дълго от четири дни в това си намерение, тъй като растящите косми го сърбяха. И той обръсна победоносното си лице и то отново се появи пред Уленшпигел кръгло и пълно като слънце, запалено от огъня на хубавата храна.