Сега кръчмата „Сокола“ не се посещаваше тъй, както в предишните хубави времена, когато селището живееше радостно, когато служеше на бога по католически и не беше измъчвано заради вярата. Сега то бе сякаш в траур, както личеше от многобройните празни или заключени къщи, от пустите улици, дето бродеха няколко измършавели кучета, които търсеха из боклуците гнили неща за храна.
Само за двамата злодейци имаше още място в Мьолестее. Наплашените жители на селцето ги виждаха денем, като отбелязваха безочливо къщите на бъдещите жертви и съставяха списъци на смъртници, а вечер, когато се връщаха от „Сокола“, пеейки мръсни песни, а двама агенти, пияни като тях, вървяха подире им въоръжени до зъби, за да ги пазят.
Уленшпигел отиде в „Синята гъска“, при Йоос Лансам, който беше зад тезгяха си.
Уленшпигел извади от джоба си малко шишенца ракия и му каза:
— Булкин продава от същата две бъчви.
— Ела в готварницата — рече съдържателят.
Когато отидоха там, съдържателят затвори вратата и го погледна втренчено:
— Ти не си никакъв търговец на ракия; какво значат твоите смигания? Кой си ти?
Уленшпигел отговори:
— Аз съм синът на Клаас, който бе изгорен в Дамме! Пепелта на покойния удря гърдите ми: искам да убия Спелле, убиеца.
— Булкин ли те праща? — попита съдържателят.
— Булкин ме праща — отговори Уленшпигел. — Аз ще убия Спелле, а ти ще ми помагаш.
— Готов съм. Какво трябва да правя?
Уленшпигел отговори:
— Иди при свещеника, добрия пастир, враг на Спелле. Събери приятелите си и утре вечер, като удари камбаната за прибиране в къщи, бъди заедно с тях по пътя за Евергем, оттатък къщата на Спелле — между нея и „Сокола“. Застанете всички в сянка и не идвайте с бели дрехи. Точно в десет часа ще видиш как Спелле излиза от кръчмата и как от срещуположната страна иде една кола. Тая вечер не казвай нищо на приятелите си; те спят прекалено близо до ушите на жените си. Намери ги утре. Елате, слушайте хубаво всичко и го запомнете добре.
— Ще го запомним — рече Йоос. И дигна канчето си:
— Пия за въжето на Спелле.
— За въжето — отговори Уленшпигел.
После се върна със съдържателя в кръчмата там пиеха неколцина жители на Ганд, които се връщаха от съботния пазар в Брюге, дето бяха продали скъпо куртки, наметки от златна и сребърна сърма, купени за няколко петака от разорени благородници, които искаха да подражават с блясъка си на испанците.
И ядяха и пиеха по случай голямата си печалба.
Седнали в един ъгъл, Уленшпигел и Йоос Лансам пиеха и се уговориха, без да чуе някой — Йоос да отиде първо при свещеника на църквата, добрия пастир, кой го негодува срещу Спелле, убиеца на невинни, а след това — у приятелите си.
На следния ден, щом удари камбаната за прибиране, Йоос Лансам и приятелите на Михиелкин, вече предизвестени, излязоха от „Синята гъска“, дето пиеха обикновено, и за да не събудят никакво подозрение, отидоха по различни пътища на шосето за Евергем. Бяха седемнадесет души.
В десет часа Спелле излезе от „Сокола“, последвал от двамата агенти и от Питер дьо Роозе. Лансам и неговите хора се бяха скрили в плевнята на Самсон Боен, приятел на Михиелкин. Вратата на плевнята беше отворена. Спелле не ги видя.
Те го чуха, когато минаваше, олюлявайки се от пиене, както и двамата агенти и Питер дьо Роозе, и как казваше завалено и с хълцукане:
— Началници на полицията! Началници на полицията! Хубав е животът на тоя свят; подкрепете ме, обесници, които се храните от моите огризки!
Изведнъж по шосето откъм равнината се чу рев на магаре и плющене на камшик.
— Ето едно опако магаре — каза Спелле, — което не ще да върви въпреки предупреждението.
Изведнъж се чу силен шум от колела и една подскачаща каруца, която се спускаше по шосето.
— Спрете я — извика Спелле.
Когато каруцата дойде наспоред тях, Спелле и двамата му агенти се втурнаха да хванат юздите на магарето.
— Каруцата е празна — рече един от агентите.
— Дръвнико — каза Спелле, — де си видял празни каруци да препускат нощем? В тая каруца има някой скрит; запалете фенерите, дигнете ги, за да видя.
Запалиха фенерите и Спелле се качи на каруцата с фенер в ръка; но щом погледна, падна възнак и изкрещя:
— Михиелкин! Михиелкин! Исусе, смили се над мене.