Тогава от дъното на каруцата се надигна един човек, който беше облечен в бяло като сладкар и държеше в ръцете си два кървави крака.
Като видя как човекът се изправи, осветен от фенерите, Питер дьо Роозе извика заедно с двамата палачи:
— Михиелкин! Михиелкин! Умрелият! Господи, смили се над нас!
Привлечени от шума, седемнадесетте дойдоха да видят зрелището и се ужасиха, когато съзряха при светлината на ясния месец колко много приличаше този образ на клетия покойник Михиелкин.
А призракът движеше кървавите си нозе.
Същото пълно и кръгло лице, но побледняло от смъртта, заплашително, с оловночер цвят и проядено от червеите под брадичката.
Призракът продължаваше да движи кървавите си крака и каза на легналия по гръб Спелле, който стенеше:
— Спелле, началнико на полицията Спелле, събуди се!
Но Спелле не помръдваше.
— Спелле — рече отново призракът, — началнико Спелле, събуди се или ще те накарам да слезеш заедно с мене в зиналата паст на ада.
Спелле се надигна и с щръкнали от страх коси извика жално:
— Михиелкин! Смили се, Михиелкин!
През това време гражданите се бяха приближили, но Спелле не виждаше нищо освен фенерите, които му се струваха като очи на дяволи. Той призна това по-късно.
— Спелле — рече призракът на Михиелкин, — готов ли си да умреш?
— Не — отговори началникът, — не, уважаеми господин Михиелкин, съвсем не съм готов и не искам да се явя пред бога с душа, цялата черна от грехове.
— Позна ли ме? — рече призракът.
— Бог да ми е на помощ — каза Спелле; — да, познах ви; вие сте призракът на Михиелкин, сладкаря, който умря невинен в леглото си вследствие на мъченията и тези два кървави крака са същите, на които накарах да вържат по петдесет ливри тежест. Ах! Михиелкин, простете ми, тоя Питер дьо Роозе е такъв изкусител; той ми предложи петдесет флорина, за да сложа името ви в списъка, и аз ги приех.
— Искаш ли да се изповядаш? — каза призракът.
— Да, уважаеми господине, искам да се изповядам, да разправя всичко и да се покая. Но благоволете да отстраните тия дяволи там, които се готвят да ме разкъсат. Ще кажа всичко. Махнете тия огнени очи! Аз сторих същото в Турне с петима граждани; същото в Брюге с четворица. Не помня вече имената им, но ако настоявате, ще ви ги кажа; и другаде също така съм съгрешавал, уважаеми господине, и аз съм причина да идат в гроба шестдесет и девет невинни души. Михиелкин, кралят имаше нужда от пари. Бяха ми съобщили това, но и на мене ми трябваха: парите са в Ганд, в зимника, под каменната настилка в къщата на старата Гровелс, моята истинска майка. Казах ви всичко, всичко, моля ви за милост и пощада. Махнете дяволите. Господи-боже, Дево Марийо, Исусе, застъпете се за мене; отдалечете от мене пламъците на ада; аз ще продам всичко, каквото имам, ще раздам всичко на бедните и ще се покая.
Уленшпигел видя, че гражданите бяха готови да му помогнат, скочи от каруцата, хвана Спелле за гушата и щеше да го удуши.
Но дойде свещеникът.
— Оставете го да живее — рече той. — По-добре да умре от въжето на палача, отколкото от пръстите на призрак.
— Какво ще го правите? — попита Уленшпигел.
— Ще го обвиня пред херцога и ще искам да го обесят — отговори свещеникът. — Но кой си ти?
— Аз съм — отговори Уленшпигел, — маската на Михиелкин, една клета фламандска лисица, която ще се върне в дупката си от страх пред испанските ловци.
В това време Питер дьо Роозе бе хукнал да бяга колкото му държат краката.
И Спелле бе обесен, а имотите му конфискувани.
И кралят ги наследи.
XXXIII
На другия ден Уленшпигел тръгна за Куртре, като вървеше покрай бистрата рекичка Лис.
Ламме едва креташе.
Уленшпигел му каза:
— Какво си захленчил, жалка душо, за жена си, която ги сложи рогатия венец на рогоносците.
— Синко — рече Ламме, — тя винаги ми беше вярна и ме обичаше доста много, а пък аз я обичах прекалено много, кротки Исусе. Един ден тя отиде в Брюге и се върна променена. От тоя ден насетне на молбите ми за любов тя отговаряше:
„Трябва да живея с тебе като приятелка, не иначе.“
Тогава мене ми ставаше тъжно и аз й казвах:
„Миличка, любима, ние се оженихме пред бога. Не направих ли за тебе всичко, каквото искаше? Не носех ли много често куртка от черно платно и наметка от прост памучен плат, за да те обличам въпреки кралските наредби в коприна и сърма? Миличка, не ме ли обичаш вече?“