Изведнъж Ламме рече:
— Запитах Мартин ван ден Енде дали не е виждал някоя жена, прилична на моята — аз му описах миличкия й образ и той ми каза, че в „Дъга“ на Стевенина, по шосето за Брюге, извън града, всяка вечер се събирали много жени. Отивам веднага там.
— Аз ще те намеря след малко — каза Уленшпигел. — Искам да отида в града; ако срещна жена ти, веднага ще ти я изпратя. Помни, че съдържателят на странноприемницата ти препоръча да мълчиш, ако ти е скъпа главата.
— Ще мълча — рече Ламме.
Докато Уленшпигел се разхождаше, слънцето залезе; мръкна се бързо и Уленшпигел стигна в уличката По дьо Пиер. Той чу мелодични звуци от виола; когато приближи, видя надалеч някаква бяла фигура, която го зовеше, бягаше от него и свиреше на виола. И пееше като серафим нежна и бавна песен; спираше се, обръщаше се, зовеше го и отново побягваше от него.
Но Уленшпигел тичаше бързо; той я настигна и щеше да й заговори, но тя сложи върху устата му ръката си, благоухаеща на смирна.
— Селяк ли си, или благородник? — рече тя.
— Аз съм Уленшпигел.
— Богат ли си?
— Достатъчно богат, за да си платя едно голямо удоволствие, но недостатъчно, за да откупя душата си.
— Нямаш ли коне, та си тръгнал пешком?
— Имам едно магаре — рече Уленшпигел, — но го оставих в обора.
— Как така си сам, без приятел, в чужд град?
— Приятелят ми скита на една страна, аз — на друга, любопитна хубавице.
— Не съм любопитна — рече тя. — Богат ли е приятелят ти?
— С тлъстини — рече Уленшпигел. — Ще свършиш ли скоро разпита си?
— Свърших — каза тя, — а сега остави ме.
— Да те оставя ли? — рече той. — То е все едно да накараш Ламме, когато е гладен, да не яде някоя хубава гозба от жълтунки. Аз искам да си хапна от тебе.
— Та ти още не си ме видял — каза тя. И отвори един фенер, който блесна изведнъж и освети лицето й.
— Ти си хубава — рече Уленшпигел. — Охо! Златиста кожа, нежни очи, червени уста, прелестно тяло! Всичко това ще бъде за мене.
— Всичко — каза тя.
Тя го заведе в кръчмата „Дъга“, на шосето за Брюге, държана от Стевенина. Там Уленшпигел видя много момичета, които имаха на единия си ръкав колелце, различно по цвят от цвета на бархетните им рокли.
Неговото момиче имаше колелце от сребрист плат върху златосърмена рокля. И всички момичета я гледаха със завист. Влизайки, тя направи някакъв знак на съдържателката, но Уленшпигел не видя; седнаха заедно и пиха.
— Знаеш ли — рече тя, — че който веднъж ме е любил, остава мой завинаги?
— Благоуханна хубавице — каза Уленшпигел, — чудесно пиршество ще бъде за мене да се наслаждавам винаги от твоята плът.
Изведнъж той съзря Ламме седнал в един ъгъл пред масичка със свещ, пушен свински бут и кана с бира; той не знаеше как да брани бута и бирата си от две момичета, които искаха на всяка цена да ядат и пият с него.
Когато Ламме съзря Уленшпигел, стана, подскочи три стъпки във въздуха и извика:
— Слава на бога, че ми връща приятеля Уленшпигел! Дай ни да пием, стопанко!
Уленшпигел извади кесията си и рече:
— Да пием, докато я изпразним.
И той раздрънка парите.
— Слава на бога! — каза Ламме, като измъкна сръчно кесията от ръцете му. — Аз плащам, а не ти, тая кесия е моя.
Уленшпигел поиска да вземе със сила кесията си, но Ламме я държеше здраво. И както се боричкаха двамата за кесията, единият — да я вземе, другият — да я задържи, Ламме зашепна с пресеклив глас на Уленшпигел:
— Слушай… Тука са четворица… агенти… в малка стая с три момичета… Отвън двама за тебе, за мене… Исках да изляза… попречиха… оная в сърмена рокля шпионка… Шпионка и Стевенина!
Докато се боричкаха, Уленшпигел, който слушаше внимателно, викаше:
— Дай ми кесията, негоднико!
— Няма да ти я дам — думаше Ламме.
И се хващаха за шиите, за раменете и се търкаляха по земята, като през това време Ламме предупреждаваше Уленшпигел.
Неочаквано влезе съдържателят на „Пчела“, последван от седем души, които той се правеше, че не познава. Той изкукурига като петел, а Уленшпигел подсвирна като чучулига. Виждайки биещите се Уленшпигел и Ламме, той попита Стевенина:
— Кои са тия двамата?
Стевенина отговори:
— Нехранимайковци. По-добре да ги разтървем, отколкото да ги оставим да дигат тук такава врява, преди да отидат на бесилото.