— Нека се опита някой да ни разтърве — рече Уленшпигел, — има да пооре земята по очи.
— Да, има да пооре земята по очи — каза Ламме.
— Съдържателят идва да ни спаси — пошепна Уленшпигел на ухото на Ламме.
Сега съдържателят се досети, че тук се крие някаква тайна и се намеси в боричкането им с наведена глава. Ламме му пошушна:
— Ти ли ще ни спасиш? Но как?
Съдържателят се престори, че дърпа уж Уленшпигел за ушите и му каза съвсем ниско:
— Седмина са на твоя страна… Яки мъже, месари… Аз си отивам… Всички в града ме познават… Щом изляза, „време е да звъннат чашите“… изпочупете всичко…
— Да — рече Уленшпигел, като стана и го ритна.
На свой ред и съдържателят на „Пчела“ го удари. И Уленшпигел му каза:
— Здравата пердашиш, шишко.
— Като градушка — отговори другият, взе бързо кесията от Ламме и я върна на Уленшпигел.
— Обеснико — каза Ламме, — сега, като си взе парите, плати ми пиенето.
— Ще платя, нехранимайко-скандалджия — отговори Уленшпигел.
— Вижте го колко е нахален — рече Стевенина.
— Колко си красива, миличка — отговори Уленшпигел.
А Стевенина беше на не по-малко от шестдесет години и имаше лице като мушмула, цялото жълто от жлъчно раздразнение. Посред лицето носът стърчеше като клюн на бухал. Очите й бяха очи на безчувствен скъперник. Два дълги остри зъба се подаваха от сбърчената й уста. И на лявата си буза имаше голямо, червено рождено петно.
Момичетата се смееха, подигравайки се с нея, и думаха:
— Миличка, миличка, дай му да пие. — Той ще те целуне. — Колко време изтече от първата ти любовна нощ? Пази се, Уленшпигел, тя ще те изяде. — Виж очите й, блестят не от омраза, а от любов. — Тя май ще те хапе, докато издъхнеш. — Не се страхувай. — Тъй правят всички влюбени жени. — Тя ти желае само доброто. — Виж в какво весело настроение е, как се смее.
И действително Стевенина се смееше и смигаше на Жилина, лекото момиче със сърмената рокля.
Съдържателят на „Пчела“ пи, плати и си отиде. Седемте месари смигаха на агентите и на Стевенина, за да им покажат, че се разбират един други. Един от тях направи знак с ръка, че смята Уленшпигел за глупак и че ще го нагласи много добре. Той му пошепна, като се изплези подигравателно към Стевенина, която се смееше и показваше дългите си зъби:
— Време е да звъннат чашите.
След това посочи агентите и каза съвсем високо:
— Любезни протестантино, ние всички сме с тебе; черпи ни едно пиене и ядене.
И Стевенина се смееше радостно и се плезеше на Уленшпигел, когато й обръщаше гръб. И Жилина, със сърмената рокля, също се плезеше.
А момичетата си казваха нисичко:
— Вижте я шпионката, която подлъга с хубостта си и закара на жестоки мъчения и на още по-жестока смърт повече от двадесет и седем протестанти; Жилина примира от удоволствие при мисълта, колко хубаво ще й платят за нейния донос — първите сто жълтици от наследството на жертвите. Но тя не се смее, защото ще трябва да ги дели със Стевенина.
И всички — агентите, месарите и момичетата — се плезеха подигравателно на Уленшпигел, А от Ламме течаха едри капки пот и цял се бе зачервил от гняв като гребен на петел, но не искаше да говори.
— Черпи ни пиене и ядене — казаха месарите и агентите.
— Тъй да бъде — рече Уленшпигел и раздрънка наново жълтиците, — дай ни, о, прелестна Стевенина, ядене и пиене, но да пием с чаши, които звънтят.
При тия думи момичетата отново избухнаха в смях, а Стевенина показа пак кривите си зъби.
Тя отиде веднага в готварницата и в зимника, донесе оттам шунка, наденици, омлети с черни кървавици и звънтящи чаши, наречени тъй, защото бяха със столчета, и щом ги чукнеха, звънтяха като камбани.
Тогава Уленшпигел каза:
— Който е гладен — да яде, който е жаден — да пие!
Агентите, момичетата, месарите, Жилина и Стевенина изпратиха тия думи с ръкопляскания и с тропане на крака. Сетне всички се наредиха колкото може по-добре, като Уленшпигел, Ламме и седемте месари седнаха на почетната маса, а агентите и момичетата на две малки маси. И ядоха и пиха със силно тракане на челюстите, като поканиха дори двамата агенти, които бяха вън, да участвуват и те в пиршеството. А от техните торби се подаваха въжета и верижки.
Тогава Стевенина изплези език и рече ухилена:
— Който не ми плати, няма да излезе оттук!
И отиде да заключи всички врати, като прибра ключовете в джобовете си.