Тил Уленшпигел

Жилина дигна чаша и рече:

— Птичето е в клетката, да пием.

При тия думи две момичета, Жана и Марго, й казаха:

— Пак ли ще пратиш някого на смърт, зла жено?

— Не знам — рече Жилина, — да пием. Но трите момичета не искаха да пият с нея. А Жилина взе виолата и запя на френски:

Със песни и с виола през всеки ден и час, безгрижна и безпътна, любов продавам аз.

Бедрата ми Астарта от огън сътвори; а в дивното ми тяло божествен чар се крий.

Кесията изпразвай, жълтиците хвърли: поток от ярко злато пред мен да ромоли.

Аз щерка съм на Ева, от Сатана — баща; за тебе аз ще бъда най-хубава мечта.

Гореща, кротка, буйна или съвсем без страст — каквато искаш, мили, такава ще съм аз.

Виж, аз продавам всичко: любов, душа, мечти, наслади, смях и сълзи, и Смърт — щом искаш ти.

Със песни и с виола през всеки ден и час, безгрижна и безпътна, любов продавам аз.

И пеейки песента си, Жилина беше толкова хубава, тъй нежна и прелестна, че всички мъже — агенти, месари, Ламме и Уленшпигел — занемяха разчувствувани, усмихнати и завладени от очарованието.

Изведнъж Жилина избухна в смях, погледна Уленшпигел и каза:

— Така хващат птиците в клетка.

И очарованието се разся.

Уленшпигел, Ламме и месарите се спогледаха:

— Е, ще ми платите ли? — рече Стевенина. — Ще ми платите ли, господин Уленшпигел, който така добре се охранвате от месото на проповедниците?

Ламме рече да се обади, но Уленшпигел му кимна да мълчи и каза на Стевенина:

— Ние не плащаме предварително.

— Тогава аз ще си взема парите от твоето наследство — рече Стевенина.

— Вампирите се хранят от трупове — отвърна Уленшпигел.

— Да — рече един от агентите, — тия двамата са взели парите на проповедниците; повече от триста жълтици. Добри пари за Жилина.

А Жилина пееше:

Не ще намериш друга и затова, пленен, пий ласки, смях и сълзи, и смърт дори от мен.

След това каза ухилена:

— Да пием!

— Да пием — казаха агентите.

— Слава на бога — рече Стевенина, — да пием! Вратите са заключени, прозорците имат здрави решетки, птиците са в клетката; да пием!

— Да пием! — рече Уленшпигел.

— Да пием! — рече Ламме.

— Да пием! — рекоха седмината.

— Да пием! — рекоха агентите.

— Да пием! — рече Жилина и засвири на виолата. — Аз съм хубава, да пием! Аз мога да хвана с мрежата на песента си архангел Гавраил.

— И тъй, донесете вино — каза Уленшпигел, — и то от най-хубавото, за да увенчаем празника; искам всяко косъмче от нашите жадни тела да получи по капка течен огън.

— Да пием! — рече Жилина. — Ако имаше още двадесет кротушки като тебе, щуките щяха да престанат да пеят.

Стевенина донесе вино. Всички бяха седнали, пиеха и лапаха, агентите наред с момичетата. Седмината, седнали на масата на Уленшпигел и Ламме, хвърляха от своята маса към масата на момичетата свински бутове, наденици, омлети и бутилки, а момичетата ги ловяха във въздуха, както шараните лапат мухи над водата. И Стевенина се смееше, като показваше двата си зъба, и сочеше връзките от по пет свещи — тежки една ливра, — които се олюляваха, увиснали над тезгяха. Това бяха свещите на момичетата. После тя каза на Уленшпигел:

— Когато човек отива на кладата, носи лоена свещ. Искаш ли още отсега една?

— Да пием! — рече Уленшпигел.

— Да пием! — рекоха седмината.

Жилина каза:

— Очите на Уленшпигел блестят като очи на лебед, който ще умре.

— Дали да ги дадем на свините да ги изядат? — рече Стевенина.

— Няма да бъде кой знае какво пиршество за тях; да пием! — каза Уленшпигел.

— Хубаво ли ще ти е — рече Стевенина, — когато те качат на ешафода, да ти промушат езика с нажежено желязо?

— Тогава той по-добре ще свири; да пием! — отговори Уленшпигел.

— Ако беше обесен, ти би приказвал по-малко — каза Стевенина — и твоята любима би дошла да те съзерцава.

— Да — рече Уленшпигел, — но ще бъда по-тежък и бих паднал върху твоята хубавичка муцунка; да пием!