— Какво би казал, ако те бичуват и те жигосват по челото и по рамото?
— Бих казал, че са сбъркали месото: вместо да пекат свинята Стевенина, опърлили са прасето Уленшпигел; да пием!
— Тъй като нищо не ти се харесва, ще те отведат на кралските кораби и там ще те осъдят да бъдеш разчекнат на четири галери.
— Тогава — рече Уленшпигел — акулите ще изядат четирите ми крайника, а което не харесат, ще го изядеш ти; да пием!
— Защо не изядеш една от тия свещи — каза тя, — те ще ти послужат в ада, за да осветяват твоите вечни мъки.
— Аз виждам достатъчно ясно, за да се наслаждавам на твоята светнала муцуна, о, недопърлена свиньо; да пием! — рече Уленшпигел.
И изведнъж той чукна по масата със столчето на чашата си, подражавайки тихо с ръце звука, който се чува, когато някой дръндар шиба отмерено вълната на дюшек, разстлана върху наредени пръчки, и рече:
— Време е да звъннат чашите!
Във Фландрия това е знак, че пиячите са кипнали и почват да трошат всичко в домовете с червени фенери.
Уленшпигел пи, после дрънна с чашата си върху масата и каза:
— Време е да звъннат чашите!
И седмината направиха като него.
Всички притихнаха: Жилина побледня, Стевенина изглеждаше учудена. Агентите казаха:
— Нима седмината са с тях?
Ала месарите почнаха да ги успокояват, смигайки им, а в същото време викаха все по-високо и по-високо заедно с Уленшпигел:
— Време е да звъннат чашите; време е да звъннат чашите!
Стевенина пиеше, за да си дава кураж.
Тогава Уленшпигел заудря отмерено с юмрук по масата, както правят дръндарите, когато шибат дюшеци: седмината сториха като него; чаши, стомни, паници, кани и канчета започнаха бавно да танцуват, да се прекатурят, да се трошат, да се изправят от едната страна, за да паднат на другата; и непрекъснато кънтеше все по-заплашително, сериозно, войнствено и еднозвучно:
— Време е да звъннат чашите!
— Ох! — рече Стевенина. — Те ще изпотрошат всичко тук.
И от страх двата й зъба се подадоха още повече от устата.
А кръвта от ярост и гняв се разпалваше в душата на седмината, на Ламме и Уленшпигел.
И без да прекъсват заплашителната си и еднозвучна песен, всички, които бяха на масата на Уленшпигел, взеха чашите си и почнаха в такт да ги трошат по масата, възседнаха столовете и извадиха ножовете си. И дигаха такъв шум с песента си, че стъклата на прозорците на къщата дрънчаха. Сетне като някакво хоро на подлудели дяволи те почнаха да обикалят всички маси и цялата стая, повтаряйки непрекъснато: „Време е да звъннат чашите!“
Агентите станаха, разтреперани от страх, и извадиха верижките и връвчиците си. Но месарите, Уленшпигел и Ламме пъхнаха отново ножовете в ножниците си, станаха, дигнаха столовете си, почнаха да ги размахват като тояги и затичаха пъргаво из стаята, нанасяйки наляво и надясно удари, без да щадят някого освен момичетата; чупеха всичко — мебели, прозорци, сандъци, съдове, кани, паници, чаши и шишета, удряха безмилостно агентите и продължаваха все така да пеят в такт като дръндар, който шиба дюшеци: „Време е да звъннат чашите! Време е да звъннат чашите!“ И през това време Уленшпигел бе цапнал с юмрук муцуната на Стевенина, взел бе от кесията й ключовете и я караше насила да яде лоените свещи.
Хубавата Жилина като подплашена котка дращеше с нокти врати, капани, прозорци, сякаш искаше да мине през тях.
После, цялата побледняла, тя се сви в един ъгъл с ужасен поглед, озъбена и хванала виолата така, като че ли би могла да я брани.
Седмината и Ламме казаха на момичетата: „Няма да ви сторим нищо“ и с тяхна помощ вързаха здраво с верижки и върви агентите, които трепереха и не смееха да се противят, тъй като усещаха, че месарите, избрани от съдържателя на „Пчела“ измежду най-яките, биха ги накълцали на парчета с ножовете си.
При всяка свещ, която Уленшпигел караше Стевенина да изяде, казваше:
— Тази е за обесването; тая — за бичуването, тая пък — за жигосването; тая — за моя продупчен език; тия двете — много хубави и дебели — за кралските кораби и разчекването на четири галери; тая за твоето шпионско свърталище; тая тук — за твоята никаквица със сърмената рокля, а всички останали — за мое удоволствие.
И момичетата се смееха, като гледаха как побеснялата Стевенина киха и се мъчи да изплюе свещите. Ала напразно, защото устата й бе съвсем пълна.