Уленшпигел, Ламме и седмината не преставаха да леят в такт: „Време е да звъннат чашите!“
След това Уленшпигел престана да пее и им направи знак да повтарят припева тихичко. Те го сториха, а той каза на агентите и на момичетата следното:
— Ако някой от вас извика за помощ, ще бъде веднага пречукан.
— Пречукан! — казаха месарите.
— Ние ще мълчим — рекоха момичетата, — не ни прави зло, Уленшпигел.
А Жилина, свита в ъгъла, опулена и озъбена, не можеше да говори и притискаше виолата до себе си.
А седмината повтаряха тихичко в такт: „Време е да звъннат чашите!“
Стевенина посочи свещите в устата си и направи знак, че и тя ще мълчи; агентите обещаха също като нея, че ще мълчат.
Уленшпигел продължи:
— Вие сте сега в наша власт; нощта е тъмна и наблизо е Лис, дето човек лесно може да се удави, стига да го бутнат. Портите на Куртре са затворени. Ако нощните пазачи чуят шум, няма да мръднат, тъй като са прекалено мързеливи и ще помислят, че добрите фламандци пият и пеят весело под звъна на кани и шишета. Затуй бъдете мирни и мълчете пред вашите господари.
След това рече на седмината:
— Вие отивате в Петегем, за да намерите Голтаците ли?
— Когато чухме, че си дошъл, ние се приготвихме за там.
— Към морето ли ще отидете оттам?
— Да — рекоха те.
— Има ли между тия агенти един-двама, които бихме могли да освободим, за да служат на нас?
— Двама — казаха те, — Никлаес и Йоос; никога те не са преследвали нещастните протестанти.
— Ние сме верни! — казаха Никлаес и Йоос.
Тогава Уленшпигел каза:
— Ето ви двадесет жълтици, двойно повече от онова, което бихте получили срещу подлото доносничество.
Изведнъж останалите петима извикаха:
— Двадесет жълтици ли! За двадесет жълтици и ние ще служим на принца. Кралят не плаща както трябва. Дай само половината на всеки от нас и ние ще кажем на съдията всичко, каквото искаш.
Месарите и Ламме повтаряха глухо:
— Време е да звъннат чашите! Време е да звъннат чашите!
— А за да не приказвате много — каза Уленшпигел, — седмината ще ви отведат вързани до Петегем, при Голтаците. Когато бъдете на корабите, ще получите по десет жълтици, а дотогава ние ще бъдем сигурни, че с хляба и чорбата от походната кухня вие ще бъдете верни. Ако бъдете храбри, ще получите дял от плячката. Ако се опитате да дезертирате, ще бъдете обесени. Ако избягате, за да се спасите от въжето, ножът ще ви намери.
— Ние служим на оногова, който ни плаща — казаха те.
— Време е да звъннат чашите! Време е да звъннат чашите! — повтаряха Ламме и седмината, тропайки по масата с късове от кани и счупени чаши.
— Също така ще заведете с вас — рече Уленшпигел — Жилина, Стевенина и тия три хубостници. Ако някоя от тях се опита да избяга, ще я зашиете в чувал и ще я хвърлите в реката.
— Той не ме уби — каза Жилина, като изскочи от ъгъла и размаха виолата. И запя:
Стевенина и другите се престориха, че плачат.
— Не се страхувайте от нищо, милички — каза Уленшпигел. — Вие сте толкова нежни и сладки, че навсякъде ще ви обичат, черпят и галят. Ще имате дял и от всяка военна плячка.
— Аз съм стара и на мене няма да дадат нищо — рече с плач Стевенина.
— Петак на ден, крокодиле — каза Уленшпигел, — защото ти ще прислужваш на тия четири хубави момичета; ще переш роклите, чаршафите и ризите им.
— Аз ли, господи боже! — рече тя.
Уленшпигел отговори:
— Ти ги командува дълго време и живя от печалбите на телата им, а тях остави злочести и гладни. Можеш да хленчиш и да ревеш, но ще бъде така, както казах.
При тия думи четирите момичета почнаха да се смеят и подиграват със Стевенина да й се плезят и казват:
— Всеки по реда си. Кой би казал, че ще се случи такова нещо на Стевенина-скъперницата? Тя ще работи като наша робиня. Благословен да е уважаемият господин Уленшпигел!
Тогава Уленшпигел каза на месарите и на Ламме:
— Източете виното от зимника, вземете парите: те ще потрябват за издръжката на Стевенина и на четирите момичета.
— Тая скъперница Стевенина скърца зъби — казаха момичетата. — Ти беше жестока и към тебе ще бъдат такива. Благословен да е уважаемият господин Уленшпигел.
Сетне и трите се обърнаха към Жилина: