— Не, не — каза тя; — но какво искаш да ти дам?
— Себе си — рече той.
Жената отговори:
— Това е премного за такъв мършав мъж като тебе; не искаш ли друго месо?
И тъй като Уленшпигел се умълча, тя каза:
— Де дяна ти оня хубав, строен и пълен мъж, когото често виждах с тебе?
— Ламме ли? — рече той.
— Какво го направи? — каза тя.
Уленшпигел отговори:
— Той яде в бараките твърди яйца, пушени змиорки, солени риби и всичко, което може да се сложи в устата; и той прави всичко това, за да намери жена си. Защо не си ти моя жена, миличка? Искаш ли петдесет флорина? Искаш ли златна огърлица?
Но тя се прекръсти и рече:
— Мене не можеш да ме купиш, нито да ме вземеш.
— Нищо ли не обичаш? — каза той.
— Обичам те като мой ближен; но преди всичко обичам господ Исус Христос и Богородица Дева, които ми заповядват да водя целомъдрен живот. Строги и тежки са задълженията, но бог помага на нас, клетите жени. Ала все пак някои не издържат. Весел ли е твоят дебел приятел?
Уленшпигел отговори:
— Когато яде, е весел, когато гладува — тъжен, и винаги замечтан. А ти весела ли си, или тъжна?
— Ние, жените — рече тя, — сме роби на оногова, който ни управлява!
— Месецът ли? — каза той.
— Да — рече тя.
— Ще кажа на Ламме да дойде.
— Недей — каза тя, — той ще се разплаче, а и аз също.
— Виждала ли си някога жена му? — попита Уленшпигел.
Тя отговори с въздишка:
— Тя съгрешаваше с него и бе осъдена на жестоко изкупление. Тя знае, че той пътува по море, за да възтържествува ереста, а за едно християнско сърце е тежко да си помисли такова нещо. Защищавай го, ако го нападнат; грижи се за него, ако го ранят; жена му ми поръча да ти отправя тая молба.
— Ламме е мой брат и приятел — отговори Уленшпигел.
— Ах! — рече тя. — Защо не се върнете в лоното на нашата света майка църквата?
— Тя изяжда децата си — отговори Уленшпигел.
И си отиде.
През една мартенска сутрин, когато вятърът режеше и не преставаше да стяга ледовете, а корабът на Трелонг не можеше да замине, матросите и войниците от кораба отиваха с шейни и кънки на гуляи и развлечения.
Уленшпигел беше в кръчмата; хубавата жена, потънала в скръб и като че не на себе си, му каза:
— Клетият Ламме! Клетият Уленшпигел!
— Защо се оплакваш? — попита той.
— Ах! Ах! — каза тя. — Защо не вярвате в литургията? Щяхте да отидете непременно в рая и аз бих могла да ви спася в тоя живот.
Тъй като тя отиде до вратата и се ослуша внимателно, Уленшпигел й каза:
— Снега ли слушаш, който пада?
— Не — рече тя.
— Или вятъра, който стене?
— Не — каза отново тя.
— Или веселия шум, който дигат в съседната кръчма нашите храбри моряци?
— Смъртта дохожда като крадец — рече тя.
— Смъртта! — каза Уленшпигел. — Не те разбирам; ела и кажи.
— Те са тук — рече тя.
— Кои?
— Кои ли? — отговори тя. — Войниците на Симонен Бол, които ще дойдат в името на херцога и ще се нахвърлят върху всички ви; и ако тук толкова много се грижат за вас, то е, защото така правят с говедата, преди да ги заколят. Ах! — рече тя, цяла обляна в сълзи. — Защо узнах това едва преди малко?
— Не плачи, не викай — рече Уленшпигел, — а си стой тука!
— Не ме издавай — каза тя.
Уленшпигел излезе, завтече се и обиколи всички бараки и кръчми, като шепнеше на ухото на всеки войник и моряк: „Испанецът иде“.
Всички изтичаха на кораба, приготвиха много набързо всичко необходимо за сражението и зачакаха неприятеля. Уленшпигел каза на Ламме:
— Виждаш ли оная хубава жена там на кея в черна, извезана с червено рокля, която крие лице под бялата си качулка?
— Все ми е едно — отговори Ламме. — Студено ми е, искам да спя.
И покри глава с наметката си така, че не можеше да чуе нищо.
Уленшпигел позна жената й и извика от кораба:
— Искаш ли да вървиш с пас?
— До гроб — рече тя, — но не мога.
— Ще бъде добре за тебе — каза Уленшпигел; — все пак помисли: когато славеят е в гората, той е щастлив и пее; но излезе ли от нея и изложи на опасност крилцата си срещу вятъра на широкото море, те се счупват и той умира.
— Аз пях в къщи — рече тя — и бих пяла навън, ако можех. — Приближи се до кораба и добави: — Вземи тоя мехлем за тебе и за твоя приятел, който спи, когато трябва да бъде буден. Ламме, Ламме! Бог да те пази от зло, върни се здрав!