— Да, побратими и приятели — каза Уленшпигел, — да, те издигнаха в Анверс, срещу кметството, великолепен ешафод, покрит с червен плат; и там седи херцогът като крал на престол сред телохранители и войници. Поиска ли да се усмихне благосклонно, лицето му се изкривява кисело. Бийте бойния барабан!
Той ни удостоява с прошка; пазете тишина; неговата позлатена броня блести под слънцето; главният началник на полицията е на кон, до балдахина; ето — иде глашатаят с барабанчиците; той чете: прошка за всички, които не са грешили; другите ще бъдат наказани жестоко.
Слушайте, побратими, той чете указа, който постановява под страх на наказание за бунт налог от една десета и една двадесета.
И Уленшпигел запя:
— Ти, херцог Алба, чуваш ли народа,
гласа му негодуващ? В часове на буря
така морето се надига.
О, стига злато, стига кръв и стига
унищожение! Забийте барабана!
Изваден е от ножницата мечът! Бий барабан на смърт!
Грабеж подир убийство — то е нокът,
забит в рана. А ти искаш
да пиеш смесена кръвта ни с нашто злато.
Ний изпълнявахме дълга си вярно
към кралското величество. Но кралят е клетвопрестъпник,
и ние сме свободни днес от клетвите. Бий барабан за бой!
Ти кървав херцог, херцог Алба,
виж — изпозатворени навред бараки и дюкяни,
виж — пивници, бакалници и фурни,
те не продават нищо, за да не ти плащат.
Когато ти минаваш, кой те поздравява?
Нито един. Презрение и злоба те обкръжават
като мъгла, отровена от чума.
Земята хубава на родна Фландрия
и веселия край Брабански
са като гробища печални днес.
Там, дето някога, в годините свободни.
виолите и флейтите звучаха.
Днес е мълчание и смърт.
Бий барабан за бой!
И вместо хора весели в кръчмите
и влюбели, които пеят,
днес само бледи образи ще видиш
на жертвите обречени, които чакат
Неправдата със меч да ги срази.
Бий барабан за бой!
В кръчмите отдавна не се чува
звънтежът радостен на пълни чаши,
ни кръшни гласове из улици и къщи
на пеещи девойки.
Брабан и Фландрия — земи на радостта,
земи на сълзите са днес.
Бий барабан за смърт!
О, бащина земя, измъчена, любима,
не свеждай ти чело пред мръсния убиец.
Пчели работни, рой след рой хвръкнете
срещу испанските оси.
Вий, трупове на живите заровени жени и на девойки,
викнете на Исус: „Мъст! Мъст!“
И нощем бродейки из равнината,
души невинни, викайте към бога!
Изваден е от ножницата мечът, херцог Алба,
ще шибаме с червата ти лицето.
Изваден е от ножницата мечът! Бий барабана!
Бий барабана! Да живей Голтака!
И всички моряци и войници от кораба, дето бе Уленшпигел, както и от другите кораби запяха също така:
Изваден е от ножницата мечът, да живей Голтака!
И гласовете им бучаха като гръм на освобождение.
Беше януари, свирепият месец, през който замръзва теле в корема на крава. Беше валял сняг и веднага бе замръзнал. Хлапетиите хващаха с клей врабци, които търсеха под замръзналия сняг някаква жалка храна, и занасяха тоя дивеч в къщурките си. На сивото светло небе се очертаваха неподвижните скелети на дървесата, по клоните на които имаше възглавки от сняг; такива възглавки имаше и по къщурките, и по върховете на зидовете, дето се виждаха следи от котешки лапички, защото и котките дебнеха врабци по снега. Додето поглед стига, ливадите бяха скрити под това чудодейно руно, което пазеше топлината на земята от лютия зимен мраз. Димът от къщите и колибите се издигаше черен към небето и не се чуваше никакъв шум.