Катлин и Нел бяха сами в къщи; Катлин клатеше глава и думаше:
— Ханс, сърцето ми ме влече към тебе. Ти трябва да върнеш седемстотинте жълтици на Уленшпигел, сина на Зуткин. Ако си в оскъдица, ела все пак, за да видя светещото ти лице. Махни огъня, главата гори. Ах! Де са твоите снежни целувки? Де е твоето ледено тяло, Ханс, любими?
Тя стоеше до прозореца. Изведнъж мина забързал един куриер, който имаше звънчета на колана си и викаше:
— Пристига управителят, главният управител на Дамме!
И изтича така до кметството, за да събере помощник-кметовете и общинските съветници.
И в дълбоката тишина Нел чу звука на две тръби. Всички жители на Дамме излязоха на портите си, като смятаха, че това е негово кралско величество, за чието пристигане съобщават с тръби.
И Катлин отиде с Нел на портата. Те видяха надалеч бляскави конници, които яздеха на група, а пред тях яздеше една важна личност с наметка от черно кадифе, поръбена с кожа от самсар, с кадифена куртка, обшита с тънка сърма, и с ботуши от червеникава телешка кожа, също поръбена със самсар. И познаха главния управител.
Зад него яздеха млади благородници, които въпреки заповедта на негово величество покойния император имаха по кадифените си дрехи везба, обшивки, ленти и ширити от златна и сребърна сърма и от коприна. И наметките им бяха като наметката на главния управител, поръбени с кожа. Те яздеха весело и вятърът олюляваше дългите щраусови пера, забучени на шапчиците им, със златни копчета и обшивки.
Изглеждаше, че всички са близки приятели и другари на главния управител, особено един от тях с мрачно лице, облечен в зелено кадифе, обшито със златна сърма, с наметка от черно кадифе и с черна кадифена шапчица, накитена с дълги пера. Носът му беше като клюн на лешояд, устните — тънки, косите — червени, лицето — бледо и осанката — горда.
Когато групата благородници минаваше край жилището на Катлин, тя изведнъж скочи, полудяла от радост, хвана за юздата коня на бледния благородник и извика:
— Ханс! Любими, аз знаех, че ще се върнеш. Колко си красив, целият в кадифе и злато, като слънце по сняг! Носиш ли ми седемстотинте жълтици? Да те чакам ли пак да ми се обадиш като морски орел?
Главният управител заповяда групата благородници да спре и бледният благородник каза:
— Какво иска от мене тая дрипла?
Но Катлин продължаваше да държи юздата на коня и каза:
— Не си отивай пак, аз толкова плаках за тебе. Сладостни нощи, любими, снежни целувки и ледена снага. Ето детето!
И тя му посочи Нел, която го гледаше гневно, защото ой бе дигнал камшика си срещу Катлин; а Катлин се разплака:
— Ах — рече тя, — мигар не си спомняш! Смили се над своята робиня. Отведи ме, дето щеш. Махни огъня, Канс, милост!
— Махни се! — каза той.
И тъй силно подкара напред коня си, че Катлин пусна юздата и падна; и конят мина през нея и направи на челото й кървава рана.
Тогава главният управител се обърна към бледния благородник:
— Господине, познавате ли тая жена?
— Не я познавам — каза той, — навярно е някоя луда.
Но Нел дигна Катлин и каза:
— Ако тая жена е луда, аз не съм, ваша милост, и нека умра от снега, който ям сега — тя взе шепа сняг, — ако тоя човек не познава майка ми, ако не обсеби всичките й пари, ако не уби кучето на Клаас, за да вземе скритите до кладенеца в нашия двор седемстотин жълтици, които принадлежаха на клетия покойник.
— Ханс, миличък — плачеше Катлин, коленичила и окървавена, — Ханс, любими, целуни ме, да се помирим: виж, кръвта ми тече, душата проби дупка и иска да излезе, аз скоро ще умра, не ме оставяй. — Сетне прибави съвсем ниско: — Някога ти уби от ревност другаря си там край яза. — И посочи с пръст към Дюдзееле. — Тогава ти много ме обичаше.
И тя прегръщаше коляното на благородника и го целуваше, хващаше обувката му и я целуваше.
— Кой е убитият човек? — попита управителят.
— Не зная, ваша милост — каза другият. — Какво ни интересуват приказките на тая дрипла, да вървим.
Край тях се бе насъбрал народ; знатни и обикновени раждани, работници и селяни вземаха страната на Катлин и викаха:
— Правосъдие, господин управителю, правосъдие!
И управителят каза на Нел:
— Кой е убитият човек? Говори в името на бога и на истината.