Нел почна да говори, сочейки бледния благородник:
— Тоя човек идваше всяка събота в нашата пералня, а да се среща с майка ми и да вземе парите й! Той уби един свой приятел, на име Хилбер, в нивата на Сервас ван дер Вихте, но не от любов към нея, както мисли тая слабоумна, но за да вземе само той седемстотинте жълтици.
И Нел разправи любовната история на Катлин и онова, което Катлин бе чула, скрита нея нощ зад яза, който пресича нивата на Сервас ван дер Вихте.
— Нел е зла — рече Катлин, — тя говори лошо за Ханс, своя баща.
— Кълна се — каза Нел, — че той викаше като морски орел, за да извести, че е дошъл.
— Лъжеш — рече благородникът.
— О, не! — каза Нел. — И уважаемият господин управител, и всички знатни господа, които са тук, виждат хубаво, че ти си блед, но не от студ, а от страх. Защо лицето ти вече не блести? Навярно си загубил вълшебния балсам, с който мажеше лицето си, за да изглежда светло като вълните лете, когато святкат мълнии. Ала ти, проклети магьоснико, ще бъдеш изгорен пред оградата на кметството. Ти си причината за смъртта на Зуткин, ти хвърли в нищета нейния син-сирак; ти, който несъмнено си благородник, идваше у нас, обикновените граждани, вземаше винаги парите на майка ми и само един-единствен път ти й даде.
— Ханс — рече Катлин, — ти пак ще ме заведеш на магьосническото сборище и пак ще ме намажеш с балсама; недей слуша Нел, тя е зла: ти виждаш кръвта, душата проби дупка, иска да излезе; аз скоро ще умра и ще отида в преддверието на рая, дето няма огньове.
— Млъкни, луда магьоснице, аз не те познавам — каза благородникът — и не разбирам какво искаш да кажеш.
— Но нали ти — рече Нел — дойде с едного и искаше да ме омъжиш за него: ти знаеш, че аз не се съгласих: какво стана с твоя приятел Хилбер, какво станаха очите му, след като му ги издрах с нокти?
— Нел е зла — рече Катлин, — не вярвай на думите й, Ханс, миличък; тя е сърдита на Хилбер, задето искаше да я изнасили, но Хилбер не може да стори вече това, червеите са го изяли; Хилбер беше грозен; Ханс, миличък, само ти си красив. Нел е зла.
При тия думи управителят каза:
— Вървете си с мир, жени.
Но Катлин не искаше да се махне от мястото, дето беше нейният любим. И трябваше насила да я заведат у дома й.
А събраният народ викаше:
— Правосъдие, господин управителю, правосъдие!
Привлечени от шума, дойдоха общинските стражи и управителят им заповяда да останат, а на знатните господа и на благородниците каза:
— Уважаеми господа, въпреки привилегиите, с които се ползуват благородниците във Фландрия, аз съм длъжен поради обвиненията специално в магьосничество срещу господин Йоос Дамман да го арестувам, докато той бъде съден по законите и наредбите на империята. Дайте ми сабята си, господин Йоос.
— Господин управителю — рече Йоос Дамман с голямо високомерие и благородническа горделивост, — като ме арестувате, вие нарушавате законите на Фландрия, защото вие не сте съдия. А вие знаете, че без заповед от съдия може да се арестуват само фалшификаторите на пари, разбойниците по пътищата, подпалвачите и ония престъпници, които изнасилват жени, стражарите-дезертьори, магьосниците, които сипват отрова в обществените води, монасите и монахините, които са се отказали от вярата, и осъдените на изгнание. Затова, уважаеми господа, защитете ме!
Неколцина се опитаха да сторят това, но управителят им каза:
— Уважаеми господа, като представител тук на нашия крал, граф и началник, имайки право да решавам заплетените случаи, аз ви казвам и заповядвам под страх на обвинение в бунт да приберете сабите си в ножниците.
Благородниците се подчиниха, но тъй като господин Йоос Дамман все още се противеше, народът извика:
— Правосъдие, господин управителю, правосъдие! Той трябва да предаде сабята си.
Той стори това против волята си, слезе от коня и бе отведен от двама сержанти в общинския затвор.
Ала там не бе затворен в зимниците, а в една стая с решетки, дето срещу заплащане му запалиха буен огън и му дадоха хубаво легло и хубава храна, половината от която взе тъмничарят.
IV
На следния ден управителят, двама секретари на углавния съд, двама общински съветници и един хирург-бръснар отидоха по посока на Дюдзееле, за да видят дали ще намерят на нивата на Сервас вай дер Вихте човешки труп до яза, който минава през тая нива.
Нел беше казала на Катлин:
— Твоят любим Ханс иска да му дадеш отрязана ръката на Хилбер; довечера той ще извика като морски орел, ще дойде в къщи и ще ти донесе седемстотинте жълтици.