Катлин бе отговорила:
— Ще я отрежа.
И действително тя взе един нож и тръгна заедно с Нел, а след тях — служителите на правосъдието.
Тя вървеше бързо и гордо с Нел, чието прелестно лице бе цяло заруменяло от свежия въздух.
Служителите на правосъдието, стари, кашлящи хора, вървяха подире й измръзнали; и всички приличаха на черни сенки върху бялата равнина. Нел носеше лопата.
Когато стигнаха в нивата на Сервас ван дер Вихте, Катлин отиде до средата на яза, посочи ливадата вдясно и каза:
— Ханс, ти не знаеш, че аз се бях скрила там, разтреперана от звука на сабите. И Хилбер извика: „Желязото е студено.“ Хилбер беше грозен, Ханс е красив. Аз ще ти донеса ръката му, остави ме сама.
След това тя слезе вляво, коленичи на снега и извика три пъти нагоре, за да призове духа.
Тогава Нел й даде лопатата; Катлин направи три кръстни знака над нея, после начерта върху леда един ковчег и три обърнати кръста — един към изток, друг към запад и един към север — и каза:
— Три, това е Марс близо до Сатурн, три — това е откритие под светлата звезда на Венера.
След това очерта голям кръг около ковчега и каза:
— Махни се, зъл демоне, който пазиш тялото.
Сетне падна на колене за молитва и рече:
— Дяволе — приятелю Хилбер, Ханс, моят повелител, ми заповяда да дойда тук, да ти отрежа ръката и да му я занеса; аз съм длъжна да му се подчинявам: недей вика земния огън да лумне срещу мене, задето смущавам благородния ти гроб, и прости ми в името на бога и на светците.
След това тя разтроши леда по очертанията на ковчега: стигна до влажната трева, после до пясък и господин управителят, неговите чиновници, Нел и Катлин видяха трупа на млад мъж, бял като вар от пясъка. Тон беше облечен в сива куртка и също такава наметка; сабята му бе сложена до него. На колана си имаше плетена кесия, а една широка кама бе забита под сърцето; по плата на куртката имаше кръв, кръв бе текла и под трупа. Мъжът беше млад.
Катлин отряза едната му ръка и я сложи в торбата си. Управителят не я възпря, а след това й каза да съблече от трупа дрехите и да махне знаците му на достойнство. Катлин попита дали Ханс е поръчал това и управителят й каза, че той действува само по негова заповед; тогава Катлин направи всичко, каквото той пожела.
Когато съблякоха трупа, видяха, че е изсъхнал като дърво, но не е изгнил; управителят и общинските чиновници си отидоха, след като го засипаха отново с пясък; а стражата отнесе дрехите.
Минавайки край общинския затвор, управителят каза на Катлин, че Ханс я чака там; тя влезе радостна.
Нел искаше да я спре, но Катлин повтаряше:
— Искам да видя Ханс, моя повелител.
И Нел се разплака на прага, защото разбра, че Катлин е арестувана като магьосница за заклинанията и чертежите, които бе нарисувала по снега.
И в Дамме казваха, че няма да има милост за нея.
И Катлин бе затворена в западния зимник на тъмницата.
V
На другия ден задуха вятър откъм Брабан, стопи снега и ливадите се наводниха.
И камбаната borgstorm призова съдиите на мястото на съда под навес, защото чимовете бяха мокри.
И народът обкръжи съда.
Доведоха Йоос Дамман без вериги и в благородническото му облекло; Катлин бе доведена с вързани отпред ръце и в сива рокля, каквито носят затворничките.
При разпита Йоос Дамман призна, че е убил приятеля си Хилбер на дуел със саби. Когато му казаха: „Той е бил убит с кама“ — Йоос Дамман отговори: „Аз го мушнах когато бе паднал, защото умираше бавно. Признавам бе: възражение това убийство, тъй като съм под закрилата й; фламандските закони, които забраняват преследване за убийство, след като са изтекли десет години.“
Управителят му каза:
— Не си ли магьосник?
— Не — отговори Дамман.
— Докажи го — рече управителят.
— Ще го сторя, когато му дойде времето и там, дек трябва — каза Йоос Дамман, — но сега не ми се ще.
Тогава управителят почна да разпитва Катлин; тя не го слушаше и като гледаше Ханс, рече:
— Ти си моят млад господар, хубав като слънцето. Махни огъня, миличък!
Вместо Катлин отговори Нел:
— Тя не може да признае нищо друго освен това, кое то вие вече знаете, уважаеми господине и господа; тя не е магьосница, а само безумна.
Тогава управителят каза: