— Магьосник е онзи, който чрез някакви дяволски средства, употребявани съзнателно, се мъчи да постигне нещо. Затуй тия двамата, мъж и жена, и по намерения, и по действия са магьосници; той, задето й е давал билка, за да отиде на магьосническо сборище, и си е правил лицето светло като на Люцифер, та по тоя начин да добие пари и задоволи своята похот; тя, защото му се е подчинила мислейки го за дявол, и е изпълнявала всичките му желания; той е правел магии, тя е била негова явна съучастница. Не бива прочее да се проявява никакво снизхождение и аз трябва да кажа това, защото виждам, че общинските съветници и народът са премного благосклонни към жената. Вярно е, че тя не е нито убила, нито крала, нито е правила магии било на животни, било на хора, нито е церяла болни с някакви необикновени лекарства, а само с прости, известни билки като честна християнка-целителка, но тя е поискала да даде дъщеря си на дявола и ако дъщерята в своята младост не се е противила тъй открито и смело, тя е щяла да се отдаде на Хилбер и да стане и ТЯ магьосница като майка си. Затова аз питам господа съдиите, не са ли съгласни да подложим и двамата на мъчение?
Общинските съветници не отговориха, като с това по казаха достатъчно ясно, че не желаят Катлин да бъде измъчвана.
Тогава управителят продължи:
— Като вас и аз съм изпълнен с жалост и милосърдие към нея, но ако на тая безумна магьосница, тъй послушна на дявола, бе заповядал нейният развратен съобвиняем, нямаше ли да отреже с градински нож главата на дъщеря си, също както стори това Катрин Дарю във Франция с двете си дъщери по желание на дявола? Нямаше ли, ако дяволът-мъж би й заповядал, да причини мор по животните? Да развали маслото, като пусне захар в бутилката? Да участвува във всички чествувания на дявола, танци, ужасии и съчетания на магьосници? Нямаше ли да яде човешко месо, да убива деца, за да прави от тях пирожки с месо и да ги продава, както бе направил един парижки сладкар? Да изрязва бедрата на обесените, да ги отнася и да ги ръфа после със зъби, като по тоя начин извършва едновременно гнусна кражба и светотатство? И аз искам съдът да реши, докато се установи дали Катлин и Йоос Дамман не са извършили и други престъпления освен тия, които вече се знаят, да бъдат и двамата подложени на мъчение. Тъй като Йоос Дамман отказва да признае каквото и да е друго освен убийството, а Катлин не каза всичко, законите на империята ни повеляват да сторим това, което изложих.
И общинските съветници издадоха присъда за мъчение, което да стане в петък, значи, след един ден.
А Нел викаше:
— Милост, уважаеми господа!
И народът викаше заедно с нея. Ала напразно.
А Катлин, загледана в Йоос Дамман, рече:
— Донесох ръката на Хилбер, ела тая нощ да я вземеш, любими.
И двамата бяха отведени в затвора.
По заповед на съда началникът на затвора определи на всеки от тях по двама пазачи, които трябваше да ги бият, щом затворените се опитваха да спят. Но двамата пазачи на Катлин я оставиха да спи през нощта, а пазачите на Йоос Дамман го биеха жестоко всеки път щом затвореше очи или само навеждаше глава.
Оставиха ги гладни през целия ден на срядата, през нощта, както и в четвъртък до вечерта, когато им дадоха да ядат и пият — солено и посипано със селитра месо и солена, примесена със селитра вода. Това бе началото на мъчението им. На сутринта, когато крещяха от жажда, пазачите ги отведоха в помещението за мъчения.
Там ги поставиха един срещу друг, всеки вързан за една скамейка, изплетена от въжета с възли, която им причиняваше големи болки.
И трябваше да изпият по една чаша солена и селитрена вода.
Когато Йоос Дамман почна да задрямва на скамейката, пазачите го набиха.
А Катлин думаше:
— Не го бийте, господа, вие ще съсипете клетото му тяло. Той извърши само едно престъпление, дето уби Хилбер, и то от любов. Жадна съм, както и ти, Ханс, любими. Дайте най-напред на него да пие! Вода! Вода! Снагата ми гори. Пощадете го, аз съм готова още сега да умра вместо него. Дайте ми да пия!
Йоос й каза:
— Отвратителна магьоснице, умри, пукни като кучка. Хвърлете я в огъня, господа съдии. Жаден съм!
Секретарите записваха всяка негова дума.
Управителят каза:
— Няма ли да признаеш нещо?
— Няма какво да кажа — отговори Йоос Дамман, — вие знаете всичко.
— Щом продължава да отрича — рече управителят, — той ще остане до ново и пълно признание на тая скамейка и върху тия въжета: няма да му се дава да пие и да спи.