— Господа съдии — възкликна Катлин, — той казва, че не ме познава, но аз, аз го познавам добре и зная, че на гърба си има белег — космат, тъмен и голям, колкото зърно бакла. Ах! Ти си обичал една девойка от Хейст! Мигар добрият любовник се срамува от любимата си? Ханс, мигар аз вече не съм хубава?
— Хубава ли! — рече той. — Лицето ти е като мушмула, а снагата — снопче съчки; вижте тая пачавра, която иска да я обичат благородници! Дайте ми да пия!
— Ти не приказваше така, Ханс, мили мой повелителю, когато бях шестнадесет години по-млада от сега. — И като чукна главата и гърдите си, тя добави: — Огънят, който гори вътре, изсушава сърцето и лицето ми: не ме укорявай за това. Спомняш ли си, когато ядохме солено, за да пием повече, както казваше ти? Сега солта е вътре в нас, любими, а господин управителят пие вино от Романя. Ние не искаме вино: дайте ни вода. То тече между тревата, поточето с бистра изворна вода; хубава вода, тя е студена. Не, тя изгаря. Тя е пъклена вода. И Катлин заплака и рече: — Никому не съм сторила зло, а всички ме тикат в огъня. Дайте ми да пия; дават вода на скитащите кучета. Аз съм християнка, дайте ми да пия! Никому не съм сторила зло. Дайте ми да пия!
Тогава един общински съветник каза:
— Тая магьосница е луда само когато говори за огъня, който, както казва тя, изгарял главата й; за всичко друго тя не е луда, защото с бистър ум ни помогна да намерим останките на мъртвия. Ако по тялото на Йоос Дамман се намери косматият белег, това ще е достатъчно да се установи, че той е същият дявол Ханс, заради когото Катлин е полудяла; палачо, дай да видим белега.
Палачът откри шията и рамото на Йоос и показа тъмния, космат белег.
— Ах! — рече Катлин. — Колко е бяла кожата ти! Би рекъл човек, рамене на девойче. Ти си красив, Ханс, любими; дайте ми да пия!
Тогава палачът заби една дълга игла в белега, но той не пусна кръв.
А общинските съветници говореха помежду си:
— Той е дяволът; той е убил Йоос Дамман и е взел неговия образ, за да излъже по-сигурно клетите хорица.
И управителят и общинските съветници се уплашиха:
— Той е дявол и тук има магия.
А Йоос Дамман рече:
— Вие знаете, че няма никаква магия и че тоя белег е от ония израстъци по тялото, които човек може да пробожда, без да пускат кръв. Ако Хилбер е взел парите на тая магьосница — а тя наистина е магьосница, щом признава, че е спала с дявола, — той е могъл да го стори с доброволното и лично съгласие на тая простакеса и по тоя начин той, благородникът, е получавал пари, както правят всеки ден леките момичета. Та няма ли на тоя свят подобно на леките момичета и покварени момчета, на които жените плащат за силата и красотата им?
Общинските съветници приказваха помежду си:
— Гледай каква дяволска самоувереност! Косматата му луничка не пусна кръв: макар че е убиец, дявол и магьосник, иска да мине само за дуелист, като хвърля другите си престъпления върху приятеля си дявол, когото е убил телесно, но не и душевно… И погледнете колко е бледо лицето му. Такива са всичките дяволи: в ада — червени, а на земята бледи, защото нямат огъня на живота, който дава на лицето руменина, а вътре те са само пепел. Трябва да го сложим в огъня, за да стане червен и да изгори.
Тогава Катлин каза:
— Да, той е дявол, но добър, сладък дявол. И свети Яков, неговият патрон, му е позволил да излиза от ада. Той моли всеки ден господ Исус Христос за него. Той ще бъде в чистилището само седем хиляди години — така иска света Богородица, но Сатаната е против. Ала света Богородица прави това, което тя иска. Ще се опълчите ли вие срещу нея? Ако го разгледате добре, ще видите, че той не е запазил от своята дяволска същина нищо освен студеното тяло и блестящото лице, което свети като морските вълни през август, когато се кани да гърми.
А Йоос Дамман рече:
— Млъкни, магьоснице, ти ще ме пратиш на кладата. — Обърна се към управителя и съветниците и продължи: — Погледнете ме, аз не съм никакъв дявол, имам плът и кости, кръв и вода. Ям и пия, смилам храната си и я изхвърлям като вас; кожата ми прилича на вашата, както и кракът ми; палачо, събуй ботушите ми, защото аз не мога да мръдна вързаните си крака.
Палачът го събу не без известен страх.
— Погледнете — рече Йоос, като показа белите си нозе, — това двукопитни дяволски крака ли са? Колкото до бледността ми, нима между вас няма бледни като мене? Аз виждам тук повече от трима. Ала грехове извърших не аз, а тая противна магьосница и нейната дъщеря, злата обвинителка. Отде е имала тия пари, които е давала на Хилбер, отде е взела жълтиците, които му е дала? Не е ли от дявола, който й е плащал, за да обвинява и предава на смърт благородните и невинни хора? Тях двете трябва да питате кой е заклал кучето в двора, кой е изкопал дупката и е офейкал, като я оставил празна, за да скрие без съмнение на друго място откраднатото съкровище. Вдовицата Зуткин нищо не ми е поверявала, защото съвсем не ме познаваше, но е доверявала на тях и всеки ден ги е виждала. Те двете са откраднали парите, които принадлежат на императора.