Чиновникът записа това, а управителят каза на Катлин:
— Жено, няма ли да кажеш нещо за свое оправдание?
Катлин погледна Йоос Дамман и рече любовно:
— Дойде часът на морския орел. Ханс, любими, аз донесох ръката на Хилбер. Те казват, че ще ми върнеш седемстотинте жълтици. Махнете огъня! Махнете огъня! — И после изкрещя: — Дайте ми да пия! Да пия! Главата гори. На небето бог и ангелите ядат ябълки.
И изгуби съзнание.
— Отвържете я от скамейката на мъченията — рече управителят.
Палачът и помощниците му изпълниха заповедта. И всички видяха, че тя се олюлява и че краката й са подути, тъй като палачът бе стегнал вървите много силно.
— Дайте й да пие — рече управителят.
Дадоха й студена вода и тя я изпи жадно, стискайки канчето със зъби, както кучето държи кокал и не иска да го пусне. Дадоха й още вода и тя понечи да я занесе на Йоос Дамман, но палачът взе канчето от ръцете й. И тя, заспивайки, се строполи като олово.
Йоос Дамман изкрещя яростно:
— И аз съм жаден и искам да спя. Защо й давате да пие? Защо я оставяте да спи?
— Тя е слаба, жена е и безумна — каза управителят.
— Безумието й е преструвка — рече Йоос Дамман, — тя е магьосница. Искам вода, искам да спя!
И затвори очи, но помощниците на палача го удариха по лицето.
— Дайте ми нож — изкрещя той, — за да насека на парчета тия селяци: аз съм благородник и досега никой не ме е удрял по лицето. Дайте ми вода, оставете ме да спя, аз съм невинен. Седемстотинте жълтици ги е взел Хилбер, а не аз. Дайте ми да пия! Не съм правил магии и заклинания. Невинен съм, пуснете ме! Дайте ми да пия!
Управителят каза:
— Как прекарваше времето си, след като остави Катлин?
— Аз не познавам Катлин и никога не съм я оставял — рече той. — Вие ме разпитвате за странични работи. Не съм длъжен да ви отговарям. Дайте ми да пия, оставете ме да спя. Казах ви, че Хилбер е вършил всичко това.
— Отвържете го — каза управителят. — Отведете го в тъмницата. Но не му давайте да пие и да спи, докато признае магиите и заклинанията си.
А това беше жестоко мъчение за Дамман. Той крещеше в килията си: „Дайте ми да пия! Дайте ми да пия!“ толкова силно, че народът го чуваше, но не го съжаляваше. И когато премаляваше за сън и пазачите го удряха по лицето, той се разяряваше като тигър и викаше:
— Аз съм благородник и ще ви избия, селяци. Ще се явя при краля, нашия повелител. Дайте ми да пия!
Но не призна нищо и го оставиха.
VI
Беше през май, липата на правосъдието се бе раззеленила, зелени бяха и чимовете, на които насядаха съдиите; Нел бе призована да свидетелствува. Него ден щяха ля произнесат присъдата.
И народът — мъже, жени, граждани и работници, се беше събрал в полето наоколо; и слънцето светеше ярко.
Доведоха Катлин и Йоос Дамман пред съда; от мъчението с жажда и безсънните нощи Дамман изглеждаше още по-блед.
Катлин, която не можеше да се държи на подгъващите се нозе, сочеше слънцето и думаше:
— Махнете огъня, главата гори!
И гледаше с нежна любов Йоос Дамман.
А той я гледаше с омраза и презрение.
Тук бяха и приятелите му, благородници и знатни хора, призовани в Дамме да свидетелствуват пред съда.
Тогава управителят почна и каза:
— Нел, девойката, която с такава голяма и смела обич защищава майка си Катлин, е намерила в джоба, зашит на нейната празнична пола, писмо, подписано от Йоос Дамман. Между останките от трупа на Хилбер Рийвиш аз намерих в чантата на покойния друго писмо, изпратено от казания Йоос Дамман, който е изправен като обвиняем пред нас. Аз запазих и двете писма, за да можете в сгоден момент, какъвто е сегашният, да прецените упорството на тоя човек и да го оправдаете или осъдите според правото и справедливостта. Ето пергамента, намерен в чантата; аз не съм го пипвал и не зная дали е четлив, или не.
Между съдиите настъпи голямо вълнение.