Но Нел се намеси:
— Чувате ли го тоя убиец? Като продажно момиче с колелце на ръкава той е търгувал с любовта. Чувате ли го? За да се спаси, той иска да прати на кладата оная, която му даде всичко.
— Нел е зла — рече Катлин, — Ханс, любими, не я слушай.
— Не — каза Нел, — не, ти не си човек; ти си страхлив и жесток дявол. — Тя прегърна Катлин и възкликна: — Господа съдии, недейте слуша тоя бледен зъл човек; той желае само едно: да види на кладата майка ми, която не е извършила никакъв грях, освен че беше поразена от бога с лудост и че е смятала призраците от сънищата си за действителност. Тя достатъчно вече страда — телом и духом. Не я осъждайте на смърт, господа съдии. Оставете невинната да живее в мир своя тъжен живот.
А Катлин рече:
— Нел е зла, не бива да й се вярва, Ханс, повелителю мой.
А сред множеството жените плачеха и мъжете думаха:
— Милост за Катлин!
Управителят и общинските съветници издадоха присъда срещу Йоос Дамман въз основа на едно признание от него, направено след нови мъчения; той бе осъден да му бъде отнета титлата на благородник и да бъде горен жив на слаб огън, докато издъхне, и той изтърпя наказанието на следния ден пред кметството, като повтаряше:
— Осъдете на смърт магьосницата, само тя е виновна! Да бъде проклет бог! Баща ми ще убие съдиите!
И издъхна.
— Вижте го как кълне и богохулствува: псува като куче.
На следния ден управителят и общинските съветници издадоха присъдата срещу Катлин — тя бе осъдена да изтърпи изпитание с вода в канала на Брюге. Ако изплува, ще бъде изгорена като магьосница, ако потъне, ще се сметне, че е умряла по християнски и ще бъде погребана като християнка в градината на църквата в гробището.
На следния ден със свещ в ръка, боса и в риза от черен плат Катлин бе поведена в тържествено шествие край дърветата до брега на канала. Пред нея вървяха, пеейки погребални песни, старшият свещеник на църквата „Света Богородица“, помощниците му и клисарят, който носеше кръста, а след тях управителят на Дамме, общинските съветници, чиновници от съда, общински пазачи, началникът на полицията, палачът и двамата му помощници. По бреговете имаше грамадна тълпа. Жените плачеха, мъжете роптаеха, всички от състрадание към Катлин, която вървеше като агне и оставяше да я водят, без да знае де отива, като повтаряше непрестанно:
— Махнете огъня, главата гори! Ханс, де си?
Нел, която бе сред жените, викаше:
— Искам да ме хвърлят в канала заедно с нея!
Ала жените не я оставяха да се приближи до Катлин.
Откъм морето духаше остър вятър; от сивото небе падаше във водата на канала ситна суграшица; там имаше една лодка и палачът и слугите я взеха в името на негово кралско величество. По тяхна заповед Катлин влезе в лодката; до нея се изправи палачът, като я придържаше; по знак на началника на полицията, който дигна своя „жезъл на правосъдие“, палачът хвърли Катлин в канала; известно време тя се мъчи да не потъне, но после извика:
— Ханс! Ханс! На помощ — и отиде на дъното.
И народът рече:
— Тая жена не е магьосница.
Хвърлиха се в канала мъже и измъкнаха Катлин, която бе в безсъзнание и вкочанена като смъртник. След това я занесоха в една кръчма и я туриха до буен огън; Нел свали мокрите й горни и долни дрехи, за да я преоблече с други. Когато Катлин дойде на себе си, каза разтреперана и с тракащи зъби:
— Ханс, дай ми една вълнена наметка!
Но Катлин не можа да се стопли. И умря на третия ден. И бе погребана в градината на църквата.
А Нел, осиротяла, отиде в Холандия при Роза ван Аувегем.
VII
На зеландски лодки, на кораби и платноходки плава Тил Клаас Уленшпигел.
Волното море носи храбрите кораби, на които има и осем, десет или двадесет железни оръдия; те бълват смърт и гибел срещу коварните испанци.
Опитен артилерист е Тил Уленшпигел, синът на Клаас трябва да го види човек как точно насочва, как хубаво се прицелва и как пробива като стена от масло корабите на палачите.