На филцовата си шапка той носи сребърен полумесец с надпис: „По-скоро ще служа на турчина, отколкото на папата“.
Когато го виждаха как се качва по техните кораби гъвкав като котка, лек като катеричка, запял някоя песен или разправящ весели приказки, матросите го разпитвах; любопитно:
— Как така, дребосъко, казват, че отдавна си роден в Дамме, а си толкова младолик?
— Аз не съм тяло, а дух — отговаряше той; — и Нел моята любима, прилича на мене. Духът на Фландрия и Любовта на Фландрия — ние няма да умрем никога.
— Но все пак — казваха му те, — когато те порежат от тебе тече кръв.
— Така ви се струва — отговаряше Уленшпигел, — това е вино, не кръв.
— Ще ти поставим чивия на корема.
— Аз сам мога да го изпразня — отговаряше Уленшпигел.
— Ти се подиграваш с нас.
— Каквото се провикнало, такова се отзовало — отговаряше Уленшпигел.
И везаните хоругви на католическите шествия се развяваха по мачтите на кораба. И облечени в кадифе, сърма и коприна, в златни и сребърни платове, каквито носят свещениците при тържествени литургии, с митри и владишки жезли, пиейки калугерско вино, Голтаците стояха на стража по корабите.
И странно бе да гледаш подалите се от тия богати одежди груби ръце, които държаха аркебуза или арбалет, алебарда или копие, и самите тия мъже — със сурови лица, опасани с пистолети и ножове, блеснали на слънцето, — които пиеха в златни потири манастирско вино, станало сега вино на свободата.
И пееха, и викаха: „Да живее Голтака!“ — и прекосяваха така океана и Еско.
VIII
По това време Голтаците, между които бяха Ламме и Уленшпигел, превзеха Горкум. Те бяха командувани от капитан Марен. Тоя Марен, някога работник по язовете, сега бе станал много надут и самодоволен и подписа с Гаспар Тюрк, защитник на Горкум, споразумение за капитулация, съгласно което Тюрк, монасите, гражданите и затворените в крепостта войници можеха да излязат свободно с пушки на рамо и куршуми в пушките, с всичко, което можеха да изнесат, освен имуществата на църквите, които оставаха на обсаждащите.
Ала съгласно една заповед на господин дьо Люмей капитан Марен задържа в плен деветнадесет монаси, а пусна войниците и гражданите.
И Уленшпигел каза:
— Войнишката дума трябва да бъде златна дума. Защо той наруши своята?
Един стар Голтак отговори на Уленшпигел:
— Калугерите са синове на сатаната, проказа на народите, позор за страните. Откак пристигна херцог Алба, те вирнаха нос в Горкум. Един от тях, свещеникът Никола, е по-надут от паун и по-жесток от тигър. Всеки път, когато минаваше по улиците със светите дарове, дето беше причастието, приготвено от кучешка мас, той гледаше с изпълнени от ярост очи къщите, от които жените не излизаха да коленичат, и клеветеше пред съдията всички, които не прегъваха коляно пред неговия идол от тесто и позлатена мед. Другите калугери му подражаваха. Това причини много и големи беди, изгаряния на клада и жестоки наказания в град Горкум. Капитан Марен е сторил добре, че е задържал в плен калугерите, иначе те щяха да тръгнат с други като тях по села, селища, градове и градчета, за да проповядват против нас, да бунтуват народа и да пращат на кладата клетите протестанти. Злите кучета се държат във вериги, докато пукнат. Във вериги калугерите, във вериги кървавите кучета на херцога, в затвор палачите. Да живее Голтака!
— Но — рече Уленшпигел — господин Орански, нашият принц на свободата, иска да се зачита личната собственост и свободата на съвестта на всички, които се предават.
Старите Голтаци отговориха:
— Адмиралът не иска да се прилага това към монасите: той е господарят, той завзе Бриел. В затвора калугерите!
— Войнишката дума е златна дума, защо той я нарушава? — отговори Уленшпигел. — Задържаните в затвора монаси понасят там безброй оскърбления.
— Пепелта не удря вече гърдите ти — казаха те; — като последица от указите сто хиляди семейства занесоха на северозапад, в Англия, занаятите, индустрията, богатството на нашата страна; а ти ми съжаляваш ония, които ни съсипаха! От времето на император Карл V, Палач първи, и през царуването на тоя кървав крал, Палач втори, сто и осемнадесет хиляди души загинаха на ешафода. Кой носи погребалната свещ при тия убийства и сълзи? Калугерите и испанските войници. Не чуваш ли как стенат душите на умрелите?