Но Уленшпигел, Ламме и Нел пееха като птици; излагаха на опасност — Ламме и Уленшпигел своята загрубяла, а Нел — своята бяла кожа, живееха ден за ден и радостта им, когато Голтаците угасяха някоя клада, биваше по-голяма от радостта на краля, когато опожаряваше някой град.
По това време Вилхелм Мълчаливия, принц Орански, лиши от адмиралски чин господин дьо Люмей дьо ла Марк поради големите му жестокости. На негово място той назначи господин Боувен Еваутсен Ворст. Също така реши да се намерят средства за изплащане на селяните взетото от Голтаците жито, да ги обезщети за наложените им принудителни контрибуции и да позволи на римските католици свободното изповядване на вярата им както на всички без преследвания и хули.
XVI
По корабите на Голтаците под блесналото небе и над светлите вълни пищят флейти, ручат гайди, кълколят шишета, звънтят чаши, лъщят оръжия.
— Сега — каза Уленшпигел — да бием барабана за прослава, да бием барабана за радост. Да живее Голтака! Испания е победена, обезвреден е вампирът. Морето е наше, Ла Бриел е превзет. И брегът е наш, от Нийопор — през Остенде и Бланкенберге. Зеландските острови, устието на Еско, устието на Мьоза, устието на Рейн чак до Хелдер. Наши са Тексел, Влиеланд, Тер Шилинг, Амеланд, Ротум, Боркум. Да живее Голтака!
Наши са Делфт, Дордрехт. Това е като барутна ивичка. Бог държи запалката. Палачите напускат Ротердам. Свободната съвест като лъв, въоръжен с ноктите и зъбите на правосъдието, превзема графството Зютфен, градовете Дьотеком, Дуесбург, Гоор, Олдензеел и на Велнюира, Хатем, Елбург и Хардервийк. Да живее Голтака!
Това е мълния, барут: Кампен, Цвол, Хасел, Стенвик падат в ръцете ни заедно с Удеватер, Гуда, Лайден. Да живее Голтака!
Наши са Бюерен и Анкюиз! Не сме взели още Амстердам, Шоонховен и Миделбург. Но търпеливият нож постига всичко навреме. Да живее Голтака.
Да пием испанско вино. Да го пием с чаши, с които те са пили кръвта на жертвите. Ние ще минем през Зюйдерзее, по реки, по рекички и канали; ние взехме Северна и Южна Холандия и Зеландия; ще вземем Източна и Западна Фрисландия; Бриел ще бъде убежище за нашите кораби, полога на квачките, които ще измътят свободата. Да живее Голтака!
Чуйте как ехти във Фландрия, нашата любима родина, викът на отмъщението. Лъскат оръжията, точат мечовете. Всички са се раздвижили, трепкат като струни на арфа от топло дихание, диханието на душите, което излиза от ямите, от кладите, от кървавите трупове на жертвите. Всички: Хено, Брабан, Люксембург, Лимбург, Намюр, свободният град Лиеж, всички! Кръвта кълни и оплодява. Нивята са узрели за сърп. Да живее Голтака!
В наши ръце е Ноорд Зее, широкото Северно море. У нас са добрите топове, гордите кораби, смелата войска от страшни матроси: хаймани, крадци, войници-свещеници, благородници, граждани и работници, бягащи от преследвания. С нас са всички, които са се сплотили за делото на свободата. Да живее Голтака!
Филип, кървав кралю, де си? Алба, де си! Ти викаш и богохулствуваш със светата шапка на глава, дар от светия отец. Бийте барабана за радост. Да живее Голтака! Да пием!
Виното се лее в златни потири. Пийте го с радост. Църковните одежди, с които са облечени суровите мъже, са залени от червеното питие; римските църковни хоругви се развяват от вятъра. Непрекъсната музика! Свирете, пискливи флейти, ручащи гайди, и бийте за прослава, барабани. Да живее Голтака!
XVII
Беше декември, вълчият месец. Над вълните падаше остър като игли дъжд. Голтаците кръстосваха в Зюйдерзее. Господин адмиралът свика на кораба си с тръба капитаните и командирите на големите лодки и на платноходките и заедно с тях и Уленшпигел.
Адмиралът се обърна най-напред към Уленшпигел:
— Принцът иска да те възнагради за твоята добра и вярна служба и затова те назначава за капитан на кораба „Бриел“. Връчвам ти документи за твоето назначение.
— Благодаря ви, господин адмирал — отговори Уленшпигел. — Аз ще направя всичко, което силиците ми позволяват, за да бъда добър капитан, и надявам се, че с божията помощ ще обезглавя Испания, като й отнема Фландрия и Холандия, с други думи, Южна и Северна Нидерландия.