— Много ти благодаря, миличка — каза той, — но аз съм ангажиран другаде.
— Човекът е женен — рекоха Голтаците, като видяха, че жената се ядоса.
А тя му обърна гръб и си избра друг, който имаше като Ламме голям корем и добродушно лице.
През тоя ден и през следните на корабите имаше големи веселби и угощения с вина, птици и месо, И Уленшпигел каза:
— Да живее Голтака! Духай, остър ветре, ние ще стоплим въздуха с нашия дъх. Нашето сърце пламти за тържеството на свободата на съвестта; нашият стомах пламти за месото на неприятеля. Да пием вино — млякото за мъжете. Да живее Голтака!
Нел също пиеше с голям златен потир и заруменяла от вятъра, пискаше с флейтата. И макар че беше студено, Голтаците весело ядяха и пиеха на палубата.
XVIII
Изведнъж цялата флота видя на брега някаква черна тълпа, сред която светеха факли и лъщеше оръжие; сетне факлите угаснаха и настъпи пълен мрак.
По заповед на адмирала по корабите бе обявена тревога; всички светлини угаснаха; матроси и войници, въоръжени с брадви, легнаха на палубата по корем. Храбрите артилеристи с фитили в ръце застанаха до оръдията, заредени с картеч и гюллета. Викнеха ли адмиралът и капитаните: „Сто крачки!“, което означаваше позицията на неприятеля, те трябваше да открият огън от носа, кърмата и от борда, според положението на настъпващите.
И чу се гласът на господин Ворст:
— Смърт за всеки, който говори високо!
И капитаните повториха след него:
— Смърт за всеки, който говори високо!
Нощта беше безлунна, но със звезди.
— Чуваш ли? — рече Уленшпигел на Ламме така, като че шепнеше призрак. — Чуваш ли гласовете на ония от Амстердам и скърцането на кънките им по леда? Те вървят бързо. Чува се говорът им. Те казват: „Лентяите Голтаци спят. Наше е лисабонското съкровище!“ Запалват факли. Виждаш ли стълбите им за пристъпа, грозните им мутри и дългата верига на атакуващите? Те са повече от хиляда.
— Сто крачки! — извика господин Ворст.
— Сто крачки! — извикаха капитаните.
И се чу тътен като от гръмотевица и жален вой по леда.
— Осемдесет топа стрелят отведнъж! — рече Уленшпигел. — Бягат, Виждаш ли как се отдалечават факлите?
— Гонете ги! — каза адмирал Ворст.
— Гонете ги! — казаха капитаните.
Но гонитбата не трая дълго, тъй като бегълците имаха преднина от сто крачки и крака на страхливи зайци.
И у хората, които викаха и умираха по леда, намериха злато, скъпоценности и въжета за връзване на Голтаците.
И след тая победа Голтаците говореха помежду си: „Щом бог е с нас, кой ще бъде против нас? Да живее Голтака!“
Но на третия ден сутринта господин Ворст очакваше в тревога нов пристъп, Ламме се качи на палубата и каза на Уленшпигел:
— Заведи ме при тоя адмирал, който не искаше да те чуе, когато ти предсказа заледяването.
— Върви без водач — отговори Уленшпигел.
Ламме заключи готварницата и отиде. Адмиралът беше на палубата и гледаше дали няма да съзре някакво движение откъм града.
Ламме се приближи до него и каза:
— Господин адмирал, може ли един скромен главен готвач да ви каже мнението си?
— Кажи, моето момче — рече адмиралът.
— Господин адмирал, водата се размразява в стомните; закланите птици не са вече твърди, по надениците няма вече скреж, маслото омекна, дървеното масло е течно, солта сълзи. Скоро ще завали дъжд и ние ще бъдем спасени, господин адмирал.
— Кой си ти? — попита господин Ворст.
— Аз съм — отговори той — Ламме Гудзак, главният готвач на кораба „Бриел“. И ако всички големи учени, които искат да минат за астрономи, могат да четат по звездите тъй хубаво, както аз чета в моите сосове, биха ни казали, че тая нощ ще се размрази с голям трясък на буря и градушка: но размразяването ще бъде съвсем за кратко.
И Ламме се върна при Уленшпигел, комуто каза към обяд:
— Аз пак съм пророк: небето почерня, духа бурен вятър; вали топъл дъжд; над леда има вече една педя вода.
Вечерта той възкликна весело:
— Северно море се надигна: сега е часът на прилива; високите вълни влизат в Зюйдерзее и трошат леда, който се разпуква на големи късове и пада върху корабите; той пръска светли искри; ето ти и градушка. Адмиралът ни заповядва да се оттеглим от Амстердам, а водата е толкова много, че и най-големият ни кораб може да плава. Вече сме в пристанището на Анкюиз. Морето отново замръзва. Аз съм пророк, това е божие чудо.