Съдията попита Катлин ще признае ли престъпленията си. Тя кимна отрицателно с глава. И палачът отново наля в нея гореща вода, но Катлин я повърна.
Тогава по нареждане на лекаря я развързаха. Тя не каза нищо, но се удряше в гърдите, за да покаже, че горещата вода я е изгорила. Когато съдията видя, че тя си е починала от първото мъчение, каза й:
— Признай, че си магьосница и че си направила магия на кравата.
— Нищо няма да призная — каза тя. — Аз обичам всички животни толкова, колкото е по силите на моето слабо сърце, и по-скоро бих причинила болка на себе си, отколкото на тях, защото те не могат да се бранят. За да изцеря кравата, аз й давах билки, каквито трябваше.
— Ти си й дала отрова — рече той, — защото кравата умряла.
— Господин съдия — отговори Катлин, — аз съм във ваша власт тук; и все пак се осмелявам да ви кажа, че животното може да умре от болест, както човекът въпреки грижите на лекар и на хирург. И аз се кълна в името на господа Исуса Христа, който умря на кръста заради нашите грехове, че не съм желала нищо лошо на тая крава, а просто да я излекувам с билки.
Тогава съдията се разлюти:
— Тая дяволска брантия ще престане да отрича, щом я подложим на второ мъчение!
И глътна голяма чаша ракия.
Палачът намести Катлин върху капака на един дъбов ковчег, сложен на дървени магарета. Капакът, който имаше формата на покрив, бе остър като нож. Беше месец ноември и в огнището пламтеше буен огън.
Както бе седнала върху капака и върху една чивия от заострено дърво, обуха Катлин в много тесни обувки от прясна кожа и я туриха точно пред огъня. Когато усети как режещото дърво на капака и на чивията се забива в тялото й, а огънят я сгорещява и свива кожата на обувките й, тя извика:
— Страшно ме боли! Няма ли кой да ми даде отрова?
— Приближете я до огъня — рече съдията.
И се обърна към Катлин:
— Колко пъти си яхвала метлата, за да идеш на магьосническо сборище? Колко пъти си унищожавала житата още на клас, плодовете още по дърветата и деца в утробите на майките им? Колко пъти си превръщала родни братя в смъртни врагове и родни сестри — в омразни съперници?
Катлин искаше да отговори, но не можеше и само мръдна ръка, като че искаше да каже — не. Тогава съдията рече:
— Тя ще заговори само когато усети как всичката й магьосническа тлъстина се топи на огъня. Приближете я още повече.
Катлин изрева. Съдията й каза:
— Моли се на сатаната да те разхлади.
Тя направи движение, като че искаше да махне обущата си, които димяха на буйния огън.
— Моли се на сатаната да те събуе — рече съдията.
Удари десет часът, часът, когато тоя свиреп човек обядваше; той излезе заедно с палача и писаря на съда и остави Катлин сама срещу огъня в бараката за мъченията.
В единадесет часа те се върнаха и намериха Катлин седнала, вцепенена и неподвижна. Писарят каза:
— Май че е умряла.
Съдията заповяда на палача да вдигне Катлин от ковчега и да изуе обущата й. Като не можа да ги събуе, палачът ги разряза и нозете на Катлин се показаха — червени и разкървавени.
Съдията мислеше за обеда си и я гледаше, без да каже ни една дума; но скоро тя се свести, падна на земята и като не можа да стане отново въпреки всичките си усилия, каза на съдията:
— Някога ти искаше да се омъжа за тебе, но и сега няма да успееш. Четири пъти по три е свещено число, а тринадесетият е съпругът.
И като видя, че съдията искаше да каже нещо, той продължи:
— Не говори, той има по-тънък слух от архангела, който брои в рая ударите на сърцата на праведните. Защо идваш толкова късно? Четири пъти по три е свещено число. То убива ония, които ме пожелават.
Съдията каза:
— Тя блудствува с дявола.
— Побъркала се е от мъченията — рече писарят.
Отведоха Катлин в тъмницата. След три дни съдебните заседатели се събраха в съда и след съвещание осъдиха Катлин на наказание с огън.
Палачът и помощниците му отведоха Катлин на площада на Големия пазар в Дамме и я качиха на издигнатия там ешафод. На площада бяха комендантът и съдиите.
Тръбата на градския глашатай протръби три пъти и той, като се обърна към народа, каза:
— Съдът на Дамме се съжали над обвиняемата Катлин и не пожела да й се наложи наказание съгласно най-строгите закони на града, но за да се подчертае, че тя е магьосница, косата й ще бъде изгорена, тя ще трябва да плати двадесет жълтици глоба и ще бъде изгонена за три години от територията на Дамме под страх на отсичане на един крайник.