— Уви! — каза човекът. — Безумните се радват, но божите очи следят техните пътища.
— Кажи, пратенико — рече Клаас, — искаш ли да хапнеш и да пийнеш с нас?
Човекът отговори:
— Ще дойде време, когато великият Вавилон ще падне и тогава душите на вярващите ще се отдадат на земните радости!
Зуткин и Клаас се прекръстиха, а той тръгна да си ходи.
Клаас му каза:
— Щом искаш да си отидеш, без да сме те гостили както трябва, целуни брат ми Йос в името на мира и го пази в битките.
— Ще го сторя — рече конникът.
И пое пътя си, а Зуткин отиде да се погрижи за отпразнуване на щастливия случай. Тоя ден щъркелът получи за вечеря две кротушки и една глава на дребна моруна.
В Дамме веднага се пръсна новината, че чрез брата си Йос бедният Клаас станал Клаас богатият, а свещеникът разправяше, че Катлин сигурно е направила магия на Йос, тъй като Клаас без друго е получил от него голяма сума, а не е подарил поне едно скромно одеяние на Богородица.
Клаас и Зуткин бяха щастливи. Клаас работеше на нивата или продаваше въглища, а в къщи Зуткин беше отлична домакиня.
Ала Зуткин, която постоянно тъгуваше, търсеше непрекъснато с поглед из пътищата своя син Уленшпигел.
И те се радваха на щастието, което им дойде от бога, и чакаха какво ще им дойде от хората.
LII
Него ден император Карл получи от Англия писмо, в което синът му пишеше следното:
Господарю и татко,
Не ми е приятно, че трябва да живея в тая страна, дето проклетите еретици пъкат като бълхи, гъсеници и скакалци. Мечът и огънят са недостатъчни да ги премахнат от ствола на животворното дърво, сиреч нашата майка светата църква. И като че всички тия скърби не ми стигаха, та трябваше да се прибави още и това, че те не се отнасят към мене като към крал, а като към съпруг на тяхната кралица и без нея аз нямам никакъв авторитет. Те се подиграват с мене, като пишат в злобни памфлети, авторите и печатарите на които никой не може да открие, че папата ми плаща, за да бунтувам и разорявам кралството с нечестиви бесилки и клади, а когато поискам да им наложа някоя бърза контрибуция — защото те често пъти злонамерено ме оставят без пари, — отговарят ми със злобни пасквили да съм поискал от сатаната, на когото съм бил служил. Господата от парламента се извиняват и наежват от страх да не ги ухапи, по не се съгласяват на нищо.
А стените на къщите в Лондон са покрити с пасквили, които ме представят за отцеубиец, готов да посегне на ваше величество само за да го наследи.
Но вие знаете, господарю и татко, че въпреки честолюбието и законната ми гордост аз желая на ваше величество дълго и славно царуване.
Те разпространяват също така из града една рисунка, гравирана много изкусно върху мед, дето аз съм изобразен как карам да свирят на пиано с лапите си котки, затворени в пианото, а оттам през кръгли дупки се подават опашките им, прищипнати с железни маши. Един човек — това съм аз — гори опашките им с нажежено желязо и по тоя начин ги кара да удрят с лапите си по клавишите и да мяучат ужасно. Аз съм изрисуван толкова грозен, че не искам да се погледна. И са ме изобразили, че се смея. А вие знаете, господарю-татко, че никога не съм се отдавал на подобни просташки удоволствия. Вярно е, опитвал съм се да се развличам, като карам котките да мяучат, но не съм се смял. На техния бунтовнически език това ново и жестоко свирене на пиано, както казват те, е престъпление, макар че животните нямат душа и всеки човек, а най-вече кралските особи могат да се забавляват с тях, дори ако животните умират от това. Но в Англия всички така са побъркани на животни, че се отнасят с тях по-добре, отколкото със слугите си; тук конюшните и кучкарниците са истински палати, а някои знатни господа спят на едно легло с конете си.
Освен това моята благородна съпруга и кралица е безплодна; с ужасно нахалство те казват, че аз съм бил причината, а не тя, която отгоре на всичко е ревнива, жестока и извънредно жадна за любов. Господарю-татко, всеки ден моля господа-бога да ме закриля, като се надявам да получа друг престол, ако ще би и турския, докато дочакам оня, за който ми е отредена честта като син на ваше славно и победоносно величество.