— Знам — рече Нел, — че далеч оттук той има друга къща, по-богата от родната му и там сигурно го е прибрала някоя хубава дама.
— Много добре ще е, ако е тъй — рече Зуткин, — там може да го хранят с жълтунки.
— Дано камъни му дадат да яде — рече Нел, — тогава тоя ненаситник по-скоро ще се върне!
Зуткин се разсмя и каза:
— Миличка, защо си толкова сърдита?
Клаас, който връзваше замислен в един ъгъл снопове дърва, рече:
— Не виждаш ли, че тя е полудяла за него?
— Я гледай каква хитруша — рече Зуткин, — думичка не ми е споменала! Вярно ли е, миличка, че го обичаш?
— Да не вярваш — рече Нел.
— Добър мъж ще вземеш — рече Клаас, — с лакома уста, празен корем и дълъг език, съпруг, който превръща флорините в лиари, никога не спечелва ни пара с труд и винаги бъхти пътищата като скитник.
Зачервена от яд, Нел отговори:
— А защо не сте го направили по-друг?
— Видя ли — рече Зуткин, — разплака момичето; я мълчи, мъжо!
LXII
Един ден Уленшпигел пристигна в Нюренберг и се представи за голям лекар — победител на болестите, знаменит разслабител, прочут укротител на треската, известен унищожител на чумата и ненадминат изцерителна крастата.
В болницата имаше толкова много болни, че се чудеха де да ги настанят. Щом управителят на болницата узна, че Уленшпигел е дошъл, отиде да се срещне с него и да разбере вярно ли е, че той изцерява всички болести.
— Всички освен последната — отговори Уленшпигел; — но обещайте, че ще ми дадете двеста флорина, ако изцеря всички останали и няма да ви взема нито лиар повече, ако всичките ви болни не кажат, че са излекувани и не напуснат болницата.
На следния ден той отиде в болницата със самоуверен поглед и тържествено учен вид. Когато влезеше в някоя стая, той дръпваше всеки болен настрана и му казваше:
— Закълни се, че няма да кажеш никому това, което ти пошепна. От какво си болен?
Болният казваше и се заклеваше във всемогъщия, че ще мълчи.
— Ето какво — казваше му Уленшпигел, — аз трябва да изгоря едного от вас, от праха му да направя чудодейно лекарство и да дам на всички болни да пият от него. Оня, който не ще може да върви, ще бъде изгорен. Утре ще дойда пак, ще застана на улицата заедно с управителя на болницата и ще извикам: „Който не е болен, да събере нещата си и да дойде при мене!“
На сутринта Уленшпигел дойде и извика, както бе казал. Всички болни — куци, страдащи от катар, кашлящи и трескави — тръгнаха изведнъж и излязоха вкупом. Всички се намериха на улицата, дори и ония, които десет години не бяха ставали от леглата си.
Управителят на болницата ги попита оздравели ли са и могат ли да ходят.
— Да — отговориха те, като смятаха, че едного от тях вече горят в двора.
Тогава Уленшпигел каза на управителя:
— Плати ми — всички излязоха и казват, че са излекувани.
Управителят му плати двеста флорина. И Уленшпигел си отиде.
Ала на втория ден управителят видя, че болните се връщат в болницата в по-лошо състояние от преди освен един, който се беше изцерил от чистия въздух; намериха го пиян да пее из улиците: „Хвала и чест на големия доктор Уленшпигел!“
LXIII
Тъй като двестате флорина се изпариха бързо, Уленшпигел отиде във Виена, дето се нае при един колар, който постоянно хокаше работниците си, защото не можеха да надуват силно мяха на огнището.
— Карайте едновременно — викаше той непрекъснато, — бързайте с меховете!
Един ден, когато стопанинът тръгна за градината, Уленшпигел вдигна единия мях, метна го на рамене и пое след господаря си. Като го видя с тоя чудноват товар, той се удиви, а Уленшпигел му каза:
— Господарю, вие ми бяхте поръчали да бързам с меховете. Де да оставя тоя, докато донеса и другия?
— Слушай, момчето ми — отговори стопанинът, — не съм ти казвал такова нещо, иди и занеси мяха на мястото му.
И си мислеше как да му отплати за тоя номер. От тоя ден нататък той ставаше всяка нощ точно в дванадесет часа, събуждаше работниците си и ги караше да работят.
Работниците му казаха:
— Господарю, защо ни събуждаш посред нощ?
— Свикнал съм — отговори той — да не оставям работниците си през първите седем дни да спят повече от половината нощ.
На следната нощ той пак събуди работниците си в дванадесет часа. Уленшпигел, който спеше на тавана, метна постелята си на гърба и слезе така натоварен в ковачницата.