„Господине — казал Клаас, — вашата уста е изпълнена с гняв, но кажете ми, кога ще настъпи царството, в което кротките по сърце ще могат да живеят в мир на земята?“
„Никога — отговорил чужденецът, — докато царува антихристът — папата, който е враг на всяка истина.“ „Ах — казал Клаас, — вие говорите без уважение за нашия свети отец. Той сигурно не знае за жестоките мъчения, с които се наказват клетите протестанти.“ Чужденецът отговорил: „Той знае много добре, защото той разпраща заповедите си, той — чрез императора — нарежда да ги изпълняват, а сега чрез краля, който пък с удоволствие използува конфискацията, наследява покойните и на драго сърце създава процеси срещу богаташите, под предлог, че са еретици.“ Клаас отговорил: „Разправят се такива неща във Фландрия и аз трябва да ги вярвам; човешката плът е слаба, дори ако тая плът е кралска. Клети Йос.“ И с тия думи Клаас е дал да се разбере, че негово величество наказва поради отвратителното си користолюбие. Чужденецът поискал да го убеждава още, но Клаас му отговорил: „Моля, господине, да не ми приказвате подобни думи, защото, ако някой ги чуе, ще възбудят срещу мене тежък процес.“
Клаас станал, за да отиде в зимника и се върнал оттам с кана бира. „Ще затворя вратата“ — казал той и доносчикът не могъл да чуе вече нищо, тъй като трябвало да излезе бързо от къщата. Но вратата била наново отворена по мръкнало. Чужденецът излязъл, но скоро пак се върнал, почукал и казал: „Клаас, студено ми е; няма де да спя; подслони ме у вас; никой не ме видя, че съм дошъл, градът е пуст.“ Клаас го прибрал, запалил фенер и го видели как завел еретика по стълбата в малката таванска стая с прозорец към полето…
— Кой друг е могъл да донесе всичко това — извика Клаас, — ако не ти, зъл рибарю? Аз те видях в неделя на прага на твоята къща, изправен като върлина и загледан уж в летящите лястовици.
И посочи с пръст Йос Грипстюивер, старейшината на рибарите, чиято грозна муцуна личеше сред множеството.
Като видя, че Клаас се издаде по тоя начин, рибарят се усмихна злобно. Всички мъже, жени и девойки в тълпата си казаха:
— Клетият човечец, неговите собствени думи бездруго ще му докарат смъртта.
Но секретарят продължи:
— През нощта еретикът и Клаас разговаряли дълго, както и още шест нощи, като еретикът правел жестове на заплахи или благословии и вдигал ръце към небето, както правят еретиците. Изглеждало, че Клаас одобрява думите му.
„Сигурно през тия дни, вечери и нощи те са хулили литургията, изповедите, индулгенциите и негово кралско величество…“
— Никой не е чул това — рече Клаас — и не мога да бъда обвиняван без доказателства!
Секретарят продължи:
— Чули са друго нещо. На седмия ден в десет часа, когато било вече мръкнало, чужденецът излязъл от твоя дом и ти си го придружил до синора на Катлинината нива. Там той те е попитал какво си направил с твоите нечестиви идоли — при тия думи съдията се прекръсти — света Богородица, свети Николай и свети Мартин? Ти си отговорил, че си ги начупил и хвърлил в кладенеца. И наистина те бяха намерени миналата нощ в твоя кладенец и парчетата са в помещението за изтезаване.