— Той е при господ — рече вдовицата.
— Пепелта удря сърцето ми — каза Уленшпигел.
LXXX
През следните двадесет и три дни Катлин побледня, отслабна и се съсухри, като че я гореше някакъв вътрешен огън, по-унищожителен от огъня на безумието.
Тя вече не повтаряше: „Огънят! Пробийте дупка, душата иска да излезе“, а обсебена от някакъв постоянен възторг, думаше на Нел:
— Аз съм омъжена и ти трябва да се омъжиш. Хубавей; дългокос; гореща любов; студени колене и студени ръце.
И Зуткин я гледаше тъжно и мислеше, че нова лудост я обзема.
А Катлин продължаваше да говори:
— Три пъти по три прави девет, свещено число. Само оня, чиито очи светят нощем като очи на котка, вижда тайната.
Една вечер, когато я слушаше, Зуткин направи жест на съмнение, но Катлин каза:
— Четири и три — беда под знака на Сатурн; под знака на Венера — сватба. Студени ръце! Студени колене! Пламенно сърце!
Зуткин се обади:
— Не бива да се приказва за злите нечестиви идоли.
Като чу това, Катлин се прекръсти и рече:
— Благословен да бъде сивият конник. На Нел трябва съпруг, хубав съпруг, препасан с меч, черен съпруг с блестящо лице.
— Да — рече Уленшпигел, — гозба от накълцани съпрузи, соса на която ще приготвя аз с ножа си.
Нел погледна приятеля си с овлажнели от радост очи, задето беше толкова ревнив.
— Не искам никакъв съпруг — рече тя.
Катлин отговори:
— Кога ли ще дойде облеченият в сиво, винаги с нови ботуши и по-особено възбуден.
Зуткин каза:
— Молете се богу за безумната.
— Уленшпигел — рече Катлин, — иди ни купи четири литра бира, а в това време аз ще направя френски палачинки.
Зуткин я попита защо тя празнува съботата както евреите.
Катлин отговори:
— Защото тестото втаса.
Уленшпигел стоеше прав и държеше в ръка голямата капа от английски калай, която събираше точно четири литра.
— Майко, какво да правя? — попита той.
— Иди — рече Катлин.
Зуткин не искаше да противоречи, тъй като не бе стопанката тук, и рече на Уленшпигел:
— Иди, синко.
Уленшпигел отскочи до кръчмата и донесе четири литра бира.
Скоро ароматът на палачинките се разнесе из готварницата и всички почувствуваха глад, дори и сломената от скръб вдовица.
Уленшпигел яде здравата. Катлин му даде голям потир и му каза, че като единствен мъж, той е главата в къщи и трябва да пие повече от другите и след това да изпее нещо.
Казвайки това, тя се усмихна дяволито; но Уленшпигел пи, ала не пя. Като гледаше Зуткин, която бе побледняла и се бе превила о̀две, Нел заплака. Само Катлин беше весела.
След вечерята Зуткин и Уленшпигел се качиха на тавана, за да спят; Катлин и Нел останаха в готварницата, дето си бяха постлали.
Към два часа заранта Уленшпигел още спеше след тежкото пиене; Зуткин с отворени както всяка нощ очи молеше пресвета Богородица за сън, но Богородица не я слушаше.
Изведнъж тя чу вик на морски орел и друг подобен вик отвърна откъм готварницата. След това далече в полето екнаха други викове и все й се струваше, че от готварницата им отвръщат.
Тя помисли, че са нощни птици и не им обърна никакво внимание. Чу цвилене на коне и тропот от подковани копита по пътя, отвори таванския прозорец и видя наистина два оседлани коня, които риеха земята и пасяха тревата край пътя. След това чу вик на жена, глас на мъж, който заплашваше, удари, нови викове, врата, която се затръшва шумно, и тревожни стъпки по стъпалата.
Уленшпигел хъркаше и не чуваше нищо; вратата на тавана се отвори; влезе Нел, почти гола, задъхана, ридаеща и струпа набързо пред вратата маса, столове, един стар мангал, всичко, каквото можа да намери. Гаснеха вече последните звезди, петлите пееха.
От шума, който вдигна Нел, Уленшпигел се обърна в леглото, но не се събуди.
Тогава Нел се хвърли на шията на Зуткин.
— Зуткин — рече тя, — страх ме е, запали свещта.
Зуткин запали свещта, но Нел продължаваше да стене.
Зуткин погледна Нел при светлината на свещта и видя, че ризата на девойката бе разкъсана на рамото й, а по челото, бузата и шията имаше кървави драскотини като следи от нокти.