Тил Уленшпигел

Нел гледаше трепереща страшния дявол; но Уленшпигел си възвърна мъжката увереност и отговори:

— Пепелта на Клаас удря сърцето ми. Ваше небесно величество, смъртта кръстосва из земята на Фландрия и покосява в името на папата най-силните мъже и най-прелестните жени; привилегиите на Фландрия са потъпкани, договорите за правата й — унищожени, гладът я погубва, тъкачите и търговците на платове я напускат и отиват в чужбина, за да търсят свободен труд. Фландрия скоро ще загине, ако не й се помогне. Ваше величество, аз съм само беден човечец, дошъл на тоя свят както всеки друг, живях, както можах — несъвършен, глупав, невежа, недобродетелен, нецеломъдрен, недостоен за каквато и да било човешка или божествена милост. Но Зуткин умря от последиците на мъченията и от скръб, но Клаас изгоря в страшен огън и аз исках да отмъстя за тях — и сторих това вече един път; исках също така да видя по-честита тая клета земя, дето са заровени техните кости, и помолих бог да порази със смърт мъчителите, но той не ме чу. Уморен от жалби, аз се обърнах чрез силата на Катл и мината магия към вас и ние дойдохме — аз и моята трепереща приятелка — да паднем в нозете ви и да ви молим, ваши небесни величества, да спасите тая клета земя.

Царят и царицата отговориха заедно:

Чрез война и огън, чрез смърт и със меч         ти търси Седмината, Във смърт и сред кръв, в сълзи и руини         намери Седмината. Грозни, зли, противни бичове световни         изгори Седмината. Мъж недъгав, гледай — не си ли доволен?         Намери Седмината.

И всички духове подеха общо песента:

Във смърт и сред кърви, в сълзи и руини         намери Седмината. Мъж недъгав, гледай — не си ли доволен?         Намери Седмината.

— Но, ваше величество — каза Уленшпигел, — и вие, господа духове, аз не разбирам нищо от езика ви. Вие сигурно се подигравате с мене.

Ала без да го слушат, те продължиха:

Когато Северът целуне Залеза — ще дойде край на Гибелта. намери Седмината и Поясът.

И всичко това беше изпято с такова единство и с такава страхотна съзвучност, че земята потрепери, а небето се разтресе. Цвъртяха птиците, бухаха бухалите, пискаха врабците от страх, жаловито крещяха морските орли — и всички хвърчаха лудешки. А земните животни — лъвове, змии, мечки, елени, диви кози, вълци, кучета и котки — ревяха, крякаха, виеха, лаеха и мучаха страхотно.

А духовете пееха:

Чакай, чуй и виж, обикни Седмината и Поясът.

Но петлите пропяха и всички духове се изпариха освен един зъл властител на рудниците, който хвана Уленшпигел за ръката, а също и Нел — и ги запрати яростно в празното пространство.

Те се опомниха и се видяха легнали един до друг като за спане и потръпваха от студения утринен вятър.

И Уленшпигел видя прелестното телце на Нел, цяло позлатено от изгряващото слънце.

Книга втора

I

През една септемврийска утрин Уленшпигел взе тоягата си, трите флорина, които му даде Катлин, къс свински черен дроб и резен хляб и тръгна от Дамме за Анверс да търси Седмината. Нел спеше.

Из пътя едно куче подуши дроба и тръгна след него, като заскача по краката му. Уленшпигел искаше да го прогони, но види, че то упорито го следваше и му държа следната реч:

— Кученце миличко, какво ти е текнало да си оставиш къщата, дето те очакват хубави попари, чудесни остатъци от ядене и кокали с мозък, и да тръгнеш за приключения с един скитник, който невинаги ще има дори корени, за да те нахрани. Послушай ме, глупаво кученце, по-добре се върни при господаря си. Бягай от дъждовете, снеговете, градушките, от ситния мокреж, от мъглите, от поледицата и какви ли не постни чорби, които се изливат върху гърба на скитника. Стой си до огнището, топли се, свито на кравай, при веселия огън; остави ме да вървя из калта, праха, студа и жегата, днес — в зной, утре — вкочанен, в петък — сит, в неделя — гладен. Бъди умно, неопитно кученце, и се върни, отдето си дошло.

Но животинчето като че не го чуваше. То въртеше опашка, скачаше колкото може по-високо и лаеше, защото искаше да яде, а Уленшпигел, който не се сещаше за дроба в торбата си, помисли, че то прави това от приятелство.