Силните мъже обикновено проявяват до края на живота си интерес към нежния пол. Те добре знаят, че човек може да се увлича отново и отново, но в името на какво? Много от тях си навличат така доста големи неприятности. Въпреки това Ейлийн бе толкова блестяща, че тази вечер у Рамбо се събудиха позабравени копнежи. Гледаше я почти с тъга. Някога и той е бил много по-млад. Но уви, никога не бе привличал пламенното внимание на жена като нея. Докато сега я разглеждаше, му се прииска и на него да му е вървяло така.
До Ейлийн, ярка като орхидея, толкова пищна, обикновената синя копринена рокля на мисис Рамбо с яка, която й стигаше почти до ушите, изглеждаше неуместна — почти укоряваща, — но изтънчената любезност и благородство на мисис Рамбо заличаваха това впечатление. Тя произхождаше от интелектуална Нова Англия, бе израсла с философията на Емерсън, Торо, Чанинг Филипс и бе много търпелива. Всъщност хареса Ейлийн с нейната ориенталска пищност.
— Колко е хубава къщата ви — каза усмихната. — Често сме я заглеждали. Не живеем много далеч от вас и може да се каже, че сме съседи.
В очите на Ейлийн блесна признателност. Макар и да не можеше да оцени напълно мисис Рамбо, тя донякъде я разбираше и харесваше. Мисис Рамбо приличаше малко на майка й, която обаче не бе толкова образована. Докато влизаха в гостната, икономът съобщи, че е дошъл Тейлър Лорд. Каупъруд го хвана под ръка и го представи на останалите.
— Мисис Каупъруд — каза с възхищение Лорд, висок, свъсен и замислен, — позволете ми да се присъединя към хората, които ви посрещат с „добре дошла“ в Чикаго. След Филаделфия ще установите в началото, че в този град все още има какво да се желае, но в края на краищата всички го обикваме.
— О, сигурна съм, че и аз ще го обикна — усмихна се Ейлийн.
— Преди години съм живял във Филаделфия, но за кратко — добави Лорд. — Напуснах го, за да дойда тук.
От тази забележка Ейлийн се постъписа за миг, но леко го преодоля. Трябваше да е готова за такива случайни подмятания, можеше да се наложи да се оправя и с много по-тежки положения.
— Чикаго ми харесва — отвърна живо. — Тук всичко е както трябва. В него има повече живот, отколкото във Филаделфия.
— Радвам се да го чуя. Аз много го харесвам. Може би, защото тук мога да върша толкова интересни неща.
Той се възхищаваше от великолепните й ръце и коса. И за какво им е на красивите жени да са умни, мислеше си Лорд, усетил, че на Ейлийн може би всъщност й липсва истинска култура.
Икономът пак съобщи, че са дошли гости, и този път влязоха мистър и мисис Адисън. Адисън ни най-малко не се безпокоеше от гостуването си в този дом — дори му беше приятно, положението на семейството му в Чикаго беше непоклатимо.
— Как сте, Каупъруд? — засия той и сложи ръка върху рамото му. — Много любезно от ваша страна, че ни поканихте тази вечер. Мисис Каупъруд, почти от година убеждавам съпруга ви да ви доведе тук. Казвал ли ви е? — Адисън все още не беше посветил жена си в истинската история на Каупъруд и Ейлийн.
— Да, разбира се — отвърна весело Ейлийн, почувствувала, че Адисън е очарован от красотата й. — И на мен ми се искаше да дойда. Той е виновен, че не пристигнах по-рано.
Докато разглеждаше внимателно Ейлийн, Адисън си каза, че тя, дума да няма, е зашеметяваща жена. Значи тя е причината за развода му с първата му съпруга. Нищо чудно. Какво великолепно създание! Сравни я с мисис Адисън, и то не в нейна полза. Жена му никога не е била толкова поразителна, толкова ефектна, както Ейлийн, макар и явно да бе по-разумна от нея. Дявол да го вземе! Де да можеше сега да си намери жена като Ейлийн! Животът щеше да придобие нов блясък. И въпреки всичко той имаше връзки с жени — много предпазливи, много потайни. Но ги имаше.