— Ще ви кажа какво представляват тези малки съвети, мистър Каупъруд — отбеляза важно Ван Сикъл, след като привърши с обичайните за всяка първа среща встъпителни думи. — По-лоши са и от градските съвети, а не знам да има по-голямо зло от тях. Нямаш ли пари, хич не ходи при тези дребни душици. Не обичам да съм твърде суров с хората, но тези типове… — Той поклати глава.
— Разбирам — каза Каупъруд. — Не са доволни, дори и да задоволиш всичките им искания.
— Повечето от тях — продължи генералът — не са почтени дори когато смяташ, че вече си ги спечелил. Продажни са. Способни са да изтичат до Северната газова компания и да разкажат всичко за вас още преди да сте се усетили. После ще трябва да им давате още пари, конкурентите и те ще им бутнат нещичко — върви, че се оправяй. — Върху лицето на стария генерал се изписа тъга. — Въпреки всичко един-двама като мистър Дъниуей и мистър Герехт са хора на място — добави той, — стига да успеете да ги заинтересувате.
— Не ме е толкова грижа какво трябва да се направи, генерале — каза любезно Каупъруд, — но искам да съм сигурен, че всичко ще бъде направено бързо и тихо. Не желая да ме занимавате с подробностите. Може ли да стане без много шум и колко смятате, че ще струва?
— Да-а, доста трудно е да кажа, преди да съм огледал внимателно всичко — отвърна замислено генералът. — Може да струва само четири, а може и четиридесет хиляди долара — че и повече. Не мога да ви кажа. Трябва ми малко време да проуча нещата.
Старият господин се питаше колко ли е готов да похарчи Каупъруд.
— Добре, нека засега не обсъждаме това. Ще дам колкото е необходимо. Изпратих да повикат мистър Сипънс, директора на Компанията за светилен газ и гориво в Лейк Вю, той ще дойде след малко. Ще се наложи да работите колкото е възможно по-тясно с него.
Енергичният Сипънс пристигна подир няколко минути и след като получиха с Ван Сикъл нареждания да си сътрудничат и да не споменават името на Каупъруд, те двамата си тръгнаха заедно. Бяха странна двойка: старият генерал, отпуснат, без каквито, и да било илюзии, кадърен, но нежелаещ да използва качествата си, и умният, жизнерадостен Сипънс, решен да нанесе своеобразно поетично отмъщение на някогашния си враг — Южната компания за светилен газ, чрез тази привидно скромна компания, която се създаваше в северните покрайнини. За десет минути двамата се сприятелиха, генералът описа на Сипънс какъв скъперник и мошеник е в работата си съветникът Дъниуей и колко приятелски е настроен, разбира се, не за едната хубост Джейкъб Герехт. Такъв е животът.
За създаването на компанията в Хайд Парк Каупъруд, който никога не залагаше всичко само на една карта, реши да си осигури втори адвокат и втори фиктивен директор, макар и да възнамеряваше да остави Де Сото Сипънс главен съветник и на трите или четирите компании. Тъкмо обмисляше въпроса, косато на сцената се появи един мъж, много по-млад от стария генерал, някой си Кент Бароус Маккибън, единствен син на Маршал Скамън Маккибън, бивш съдия от Върховния съд на щата. Кент Маккибън беше на тридесет и три години, бе висок, с атлетическо телосложение, донякъде красив. В работата си проявяваше остър ум, но това не му пречеше да е изискан и понякога надменен. Имаше кантора в една от най-хубавите сгради на Диърборн стрийт, в която отиваше, сдържан и умислен, всяка сутрин в девет, освен ако нещо важно не го принудеше да отскочи по-рано до деловата част на града. Стана така, че той оформи документите и договорите на компанията за недвижими имоти, продала на Каупъруд парцела на Тридесет и седма улица и Мичиган авеню, и когато бе готов, отиде в кантората на Каупъруд, за да го попита дали има някои допълнителни подробности, които той би искал да бъдат отразени. Когато въведоха Маккибън, Каупъруд обърна към него острия си проницателен поглед и веднага съзря човек, който му харесва. Маккибън беше достатъчно сдържан и изискан, за да му допадне. Каупъруд хареса дрехите му, непроницаемостта му, светския му вид. Маккибън от своя страна долови веднага по-издигнатата финансова среда. Той забеляза светлокафявия, напръскан с червено костюм на Каупъруд, кафявата вратовръзка, малките копчета за ръкавели във формата на камея. Покритото със стъкло писалище създаваше впечатление за чистота и деловитост. Всички мебели и дървени части в помещенията бяха от полирано черешово дърво, идеално лъснато, картините, интересни гравюри със сцени от американския живот, бяха с подходящи рамки. На видно място бе сложена пишеща машина — току-що появила се по това време, а борсовият телеграф, също новост, потракваше леко и съобщаваше промените в курсовете. Секретарката на Каупъруд, млада полякиня на име Антоанет Новак, беше сдържана, явно оправна, тъмнокоса и много привлекателна.