— Не виждам защо — възрази Каупъруд. — Имаме великолепни изгледи за бъдещето. Всичко трябва да се уреди справедливо, иначе не съм съгласен. Интересува ме колко акции от новото дружество смятате да задържите в касата, след като задоволите исканията на всички стари акционери?
— Както смятах и преди, от тридесет до четиридесет на сто от цялата емисия — отвърна Шрайхарт, който още се надяваше да се споразумее изгодно. — Мисля, че можем да се разберем при тези условия.
— И кой ще получи акциите?
— Как кой, учредителят — каза уклончиво Шрайхарт. — Вие, а може и аз.
— И как ще ги разпределите? Наполовина, както преди ли?
— Мисля, че така е най-справедливо.
— Това не е достатъчно — отвърна язвително Каупъруд. — От последния път, когато разговарях с вас, бях принуден да поема някои задължения и да сключа сделки, които не бях предвидил. Най-малкото, на което ще се съглася сега, е три четвърти от акциите.
Шрайхарт се изправи решително и обидено. Това е възмутително, помисли си той, немислимо! Що за нахалство!
— Това няма никога да стане, мистър Каупъруд — отсече той. — Вие се опитвате да отървете компанията от твърде многото акции без стойност. Както ви е известно, акциите на старите компании сега вървят по сто и петдесет — двеста и десет долара едната. Вашите акции и не струват нищо. А вие искате да получите по две-три акции за една и три четвърти от останалия налични капитал, тъй че окончателно се отказвам от тази сделка. Вие ще ръководите компанията, при това капиталът ще остане без покритие. Искате да получите нещо срещу нищо. Най-доброто, което мога да предложа на акционерите от старите компании, е да се съгласят да поделят оставащите акции наполовина. И ще ви кажа откровено, макар и да е възможно да не ми повярвате, че старите компании няма да се съгласят, ако вие контролирате бъдещото предприятие. Те са твърде раздразнени. И много разгорещени. Това е равнозначно на дълга и скъпо струваща битка и те никога няма да се съгласят на компромис. Тъй че, ако имате да ми предложите нещо наистина разумно, ще се радвам да го чуя. В противен случай се страхувам, че тези преговори няма да доведат до нищо.
— Всичките акции по номиналната стойност и три четвърти от онова, което остане — повтори мрачно Каупъруд. — Не искам да ръководя нищо. Ако старите компании смятат да съберат парите и да изкупят моите акции при тези условия, съм готов да им ги продам. Искам да получа прилична печалба от капитала, който съм вложил, и ще го постигна. Не мога да говоря от името на онези, които са зад мен, но докато съм техен представител, няма да ги подведа.
Мистър Шрайхарт си отиде ядосан. Беше направо бесен. Предложението, което току-що му бе направил Каупъруд, беше грабителско. Шрайхарт реши, ако се наложи, да се оттегли от старите компании, да разпродаде акциите си и да ги остави да се оправят както знаят с Каупъруд. Но докато той бе свързан с газовите предприятия, Каупъруд нямаше никога да ги оглави. Може би трябваше да действува според неговото предложение, да си осигури средствата и да изкупи акциите му, пък било то и по прекалено висока цена. Тогава старите газови компании ще могат да продължат работата си както досега, без някой да им пречи. Пират! Парвеню! Как хитро, бързо и решително беше действал! Това дразнеше извънредно много мистър Шрайхарт.
В края на краищата се стигна до компромис — Каупъруд получи половината акции от новата учредителска емисия и по две акции срещу всяка една на създадените от него нови компании, като в същото време продаде всичките си акции на старите компании и разчисти напълно сметките си. Сделката бе изключително изгодна и благодарение на нея той можа да се отплати щедро не само на мистър Маккенти и Адисън, но и на всички, свързани с него. Ударът бе великолепен, както го уверяваха Маккенти и Адисън. След като постигна толкова много, Каупъруд започна да се оглежда и да търси нови територии за завладяване.
По тази победа в едно направление доведе до съответно поражение в друго: сега бъдещето на Каупъруд и Ейлийн в светското общество беше изложено на сериозна опасност. Шрайхарт, който имаше доста голямо влияние в обществото и бе претърпял поражение от Каупъруд, сега му бе непримирим враг. Нори Симс естествено застана на страната на старите си съдружници. Но най-тежкият удар беше нанесен от мисис Ансън Мерил. Малко след тържеството в новата къща, когато „газовата“ война бе в разгара си и Каупъруд бе обвинен в съзаклятничество, тя отиде в Ню Йорк и срещна случайно старата си позната мисис Мартин Уокър от Филаделфия, от ония кръгове, в конто някога Каупъруд така напразно се бе домогвал да проникне. Мисис Мерил знаеше, че семейство Каупъруд са събудили у мисис Симс и някои други любопитство, и се зарадва на отдалата й се възможност да научи нещо по-конкретно.