Джон Варли
Титан
ПЪРВА ГЛАВА
— Би ли погледнала тези снимки, Роки?
— За теб съм капитан Джоунз. Ще ми го покажеш утре сутринта.
— Моля те, важно е.
Чироко лежеше във ваната с насапунисано лице. Пресегна се и взе кърпа, за да избърше омразната зеленикава пяна. Какво да се прави — това бе единствения вид сапун, който рециклаторите поглъщаха.
Погледна косо двете снимки, които Габи й подаде и незабавно попита:
— Какво е това?
— Ами, дванадесетият спътник на Сатурн — отговори Габи, като безуспешно се опитваше да прикрие вълнението си.
— Будалкаш ли ме? — Чироко кисело местеше недоволен поглед от едната снимка на другата. — За мен са само множество черни точки.
— Така е. Без компарометър не се забелязва нищо, но спътникът е точно тук — Габи докосна снимката с малкия си пръст.
— Добре, да отидем и да хвърлим един поглед.
Чироко потършува из шкафчето си и измъкна приятно ухаещ, граховозелен униформен комбинезон. Повечето от удобните външни джобове не бяха закопчани.
Нейната стая бе разположена в дъното на огромното въртящо се колело, точно по средата стълба номер три и четири. След като изминаха извития коридор, Чироко и Габи се втурнаха нагоре по стълбите.
С всяко следващо стъпало изкачването ставаше все по-лесно и по-лесно, докато най-накрая достигнаха главината в центъра на колелото, където се озоваха в безтегловност. Отблъснаха се внимателно от бавно въртящия се пръстен и леко се приземиха в централния коридор пред люка на научния модул. Вътре постоянно цареше полумрак, за да се улесни разчитането на информацията върху многобройните дисплеи, а поради множеството разноцветни индикатори човек имаше чувството, че се намира в джубокс. Чироко обичаше да идва тук — при всичките тези мигащи зелени светлинки, при редиците разноцветни монитори и съскащите снежинки на телевизионните екрани, които отразяваха белия шум на Космоса. Еуджен Спрингсфийлд и сестрите Поло лениво плуваха около централния холографски куб. Лицата им бяха окъпани в червени отблясъци.
Габи постави плаките в компютъра и набра кода за иницииране на програмата за фотоувеличение. Двете изображения на екрана постепенно се избистриха, после се припокриха и светкавично започнаха да се редуват. Недалеч една от друга замигаха две микроскопични точици.
— Ето спътника! — гордо каза Габи. — Малко, реално изместване, но снимките са правени само с някакви си двадесет и три часа разлика.
В този момент Джен, който се взираше в холографския куб, ги повика при себе си:
— Елате, появиха се орбиталните елементи.
Габи и Чироко се присъединиха към него. Когато Чироко сведе очи, тя видя, че ръката на Джен обгръща свойски талията на Габи и хвърли поглед встрани, но сестрите Поло се правеха, че не забелязват. Да, всички от екипажа се бяха научили да не си пъхат носа в интимните връзки на останалите.
В средата на холографския куб бавно изплува Сатурн — масивно кълбо с метален блясък с изрисувани около него девет различни по големина концентрични окръжности, разположени в екваториалната равнина на пръстените. Върху всяка от тях блестеше миниатюрна сферичка и това им придаваше сходство с огърлици, украсени с една единствена перла. До всяка от перлите бяха изписани имена и координати: Мнемозина, Янус, Мим, Енчилад, Тетида, Диона, Рея, Титан и Хиперион. На значително разстояние от тези орбити лежеше още една, десета — тази на Япет. Феба, най-отдалеченият спътник, липсваше поради мащаба, който използваха в момента.
След малко се появи още една орбита. Представляваше ексцентрична елипса, която почти се допираше до орбитите на Рея и Хиперион и пресичаше синята нишка на Титан. Чироко внимателно я проучи, сетне погледна нагоре към Габи. Дълбоки бръчки прорязваха смръщеното й чело, докато пръстите й пърхаха по клавишите. При всяка смяна на програмата цифрите върху екрана бързо се сменяха.
— Преди три милиона години е имало силно сближаване с Рея — отбеляза Габи. — По-безопасно е над орбитата на Титан, въпреки че пертурбациите задължително ще окажат влияние. Извънредно нестабилна орбита.
— Което значи? — бързо попита Чироко.
— Захванат астероид? — предположи Габи, но скептично повдигнатата й вежда издаваше съмнение.
— Поради непосредствената близост на екваториалната равнина това е малковероятно — обади се една от сестрите Поло.
Април или Август? Чудна работа. Даже след година и половина съвместен живот, Чироко все още не можеше да ги различава.
— Знаех си, че ще се хванете за това — ядосано каза Габи. — Но ако спътникът се бе образувал едновременно с останалите, орбитата нямаше да е толкова ексцентрична.