— Не искам да кажа, че ти…
— Момент! Казах ти всичко това за да разбереш, че съм наясно с потенциалните проблеми. Сега обаче искам да чуя конкретните. Какъв е твоят?
— Джен — изплю камъчето Габи. — Правила съм го и с Джен, и с Калвин. Както ти споменах, за мен е без значение. Знам, че Калвин ме обича. На Земята бих му отказала, но тук се любя с него понеже искам да е щастлив. С Джен не е така. Спя с него, защото той… Той постоянно го иска. Неговата сексуалност ме плаши. Сигурно поради това, че не я разбирам — свила ръце в юмруци, Габи погледна умолително Чироко.
— Имам известен опит в тази насока — Чироко успя да овладее гласа си.
— Теб обаче не можел да те задоволи. Това го тормози. Тревожи ме тази негова напрегнатост. Виждала съм го да онанира.
Чироко сви устни и каза:
— Хайде да си говорим без заобикалки. Молиш ме да те освободя от него, така ли?
— Не, не. За нищо не те моля. Просто ти го казвам, защото искам да го знаеш. Ти реши как да постъпиш.
Чироко леко се поклони и рече:
— Добре. Благодаря ти, че ми каза. Налага ни се да живеем с него. Той е стабилен, добре сложен, малко властна натура, но умее да се контролира, иначе нямаше да бъде тук.
— Както кажеш, така ще бъде — прошепна Габи.
— И още нещо. Сексуалното задоволяване на който и да било не влиза в служебните ти задължения. Считам, че доброволно си се нагърбила с трудностите, с които се сблъскваш в това отношение.
— Разбирам.
— Радвам се. Не бих искала да мислиш, че съм очаквала от теб да се грижиш по този начин за екипажа — тя плясна Габи по коляното. — Скоро нещата ще се разрешат от само себе си. Всички ще бъдем толкова заети, че няма да имаме време да мислим за секс.
ТРЕТА ГЛАВА
От балистична гледна точка Темида беше пълен кошмар. Никой и никога до сега не бе дръзвал да влезе в орбита около тороидален космически обект. Спътникът, с дължина цели хиляда и триста километра, бе широк само двеста и петдесет. Външната страна на тора беше плоска, а горната му част се издигаше на сто седемдесет и пет километра от дъното. Плътността на тора варираше съществено, доказвайки мнението, че външната му част представлява дебел плътен под, над който има атмосфера, заобиколена от тънка сводеста обвивка.
Освен това имаше още шест спици, дълти четерестотин и двадесет километра. В по-дългата им част напречното сечение бе елипса с голяма и малка оси съответно петдесет и сто километра, с изключение на участъка близо до основата, където спиците се разширяваха постепенно съединявайки се с тора. В център се разполагаше главината на колелото, много по-масивна от спиците, сто и шестдесет километра в диаметър и със сто километрова дупка в средата.
Опитът на бордовия компютър да се справи с подобен обект би бил равнозначен на нервен припадък. Същото се отнасяше и за Бил, комуто се налагаше да разработи модел, в който компютърът да повярва.
Най-лесно бе да преминат на орбита в екваториалната равнина на Сатурн. Така биха си осигурили възможност да се възползват от вече набраната скорост. Ала това бе невъзможно. Ротационната ос на Темида, ориентирана паралелно на екваториалната равнина, преминаваше през дупката в центъра на главината. Това означаваше, че всяка орбита в областта на екватора на Сатурн би наложила на „Рингмастър“ преминаване през области с непредвидими флуктуации на гравитацията.
Единствената реално допустима орбита бе възможна в екваториалната равнина на Темида. Този вариант би създал доста трудности при стабилизирането, но за сметка на това притежаваше съществено преимущество: веднъж стабилизирана, орбитата си оставаше непоклатима.
Започнаха маневрите още преди да наближат Сатурн. Ден преди сближаването отново преизчислиха курса. Чироко и Бил разчитаха на земните компютри и навигационната апаратура на Марс и Юпитер. Живееха в научния модул и наблюдаваха на кърмовите екрани как с всеки изминат ден Сатурн все повече набъбва.
Най-после задействаха главния двигател. Чироко се надигна и включи контролната телевизионна камера. Габи тревожно погледна нагоре.
— Роки, не можеш ли да направиш нещо с тези вибрации?
— Двигателят работи, както се казва, в номинален режим. Тепърва ще ни раздруса яко.
— Изпускам най-доброто време за наблюдение през цялото шибано пътешествие — промърмори Габи.
Бил, който седеше в креслото до Чироко, се изсмя.
— Още пет минути, Габи — каза той. — Двигателят трябва да работи точно толкова, колкото е необходимо. В момента действа прекрасно.