След малко спряха двигателя и започнаха да проверяват координатите. Показанията на уредите сочеха, че се намират точно на планираното място.
Чироко се обърна към телевизионната камера с думите:
— Съобщение от борда на Рингмастър. Командир Джоунз. Установихме се на орбита около Сатурн в 1341.453 часа Универсално време. Ще изпратя предварителните данни за корекция на полета когато излезем от обратната страна. Междувременно, изключвам канала за връзка.
Тя натисна съответния бутон.
— Ако някой иска да хвърли поглед навън, сега е единствената възможност.
Макар и трудно, но всички успяха да се напъхат в тясната кабина. След като се консултира с Габи, Чироко завъртя кораба на деветдесет градуса.
Оказа се, че Сатурн е една огромна, тъмносива дупка, широка седемнадесет градуса. Луната, такава, каквато се виждаше от Земята, се нанасяше в него хидяда пъти. Пръстените се простираха на невероятните четиридесет градуса от единия до другия край и сякаш бяха изковани от твърд, лъскав метал. Рингмастър бе пристигнал откъм северната част на екватора, така че пред тях се намираше горната половина на планетата. Слънцето представляваше само една блестяща точица, която бавно се приближаваше към Сатурн.
Всички притихнаха, докато Слънцето се скри зад планетата и нейната сянката се спусна върху най-близкия до тях пръстен, срязвайки го като с бръснач.
Залезът продължи петнадесет секунди. Цветовете бяха наситени и бързо се променяха. Светлочервени, жълти, синьо-черни, те бързо преминаваха един в друг като багрите на стратосферата на земята, наблюдаваниот борда на въздушен лайнер.
Хор от тихи възклицания изпълни кабината. Стъклото се поляризира. Ахнаха още веднъж, когато блясъкът на пръстените се усили и обгърна тъмно-синьото сияние, очертаващо северното полукълбо. Върху сивата повърхност на планетата се появиха тъмни набраздявания, осветени от блясъка на пръстените. По всяка вероятност долу бушуваха урагани, огромни колкото Земята.
Чироко успя да се откъсне от илюминатора и хвърли поглед към екрана вляво. Габи не бе дошла в кабината, предпочете да остане в научния модул и продължи наблюденията на Темида.
— Няма ли дойдеш да разгледаш Сатурн?
Габи поклати отрицателно глава и продължи да сканира цифрите, пробягващи на малкия екран.
— И да загубя най-доброто време за наблюдения — благоволи да каже тя. — Ти трябва да си луда!
Отначало преминаха на удължена елиптична орбита с най-ниска точка двеста километра над теоретичния радиус на Темида. Това бе математическа абстракция, тъй като наклонът на орбитата спрямо екватора беше приблизително тридесет градуса. По този начин „Рингмастър“ се озова над тъмната страна на спътника, като пропусна въртящия се тороид между себе си и Слънцето. Сега вече сателитът можеше да се наблюдава с невъоръжено око.
Не че имаше какво да се види — дори огряна от Слънцето, Темида беше черна като самия космос. Чироко започна да разглежда внимателно това гигантско колело с триъгълни платна, който поглъщаха слънчевите лъчи, най-вероятно за да ги превърнат в топлина.
Корабът бавно се придвижваше над вътрешността на колелото. Вече се виждаха огромните спици и слънчеви огледала. Изглеждаха почти толкова тъмни, колкото останалите части на Темида. Само най-ярките звезди се отразяваха в тях.
Проблемът, който продължаваше да тревожи Чироко, бе липсата на вход. От Земята категорично настояваха да се опитат да проникнат в това нещо и капитан Джоунз, въпреки инстинкта си за самосъхранение, го желаеше не по-малко от останалите.
Трябваше да има начин. Никой не се съмняваше, че огромното съоръжение бе сътворено от разумни същества. Споровете засягаха само въпроса дали в случая си имат работа с междузвезден космически кораб или с изкуствен свят, нещо като О̀Нейл Едно. Разликите се състояха в начина на придвижване и произхода. Един космически кораб би имал двигател и този двигател щеше да е разположен в главината. Един изкуствен свят-колония би бил построен от някой, който се намира в непосредствена близост. Междувременно Чироко изслуша сума ти теории, за предполагаеми обитатели на Сатурн или Титан, потомци на древни, отдавна изчезнали земни раси, даже за марсианци (въпреки че на Марс не бяха открити абсолютно никакви следи от цивилизация). Тя не вярваше в нито една, но не това беше същественото. Кораб или колония, Темида бе построена от някого и би следвало да има врата.
Налагаше се да огледа внимателно главината, но ограниченията на балистиката я караха да държи кораба колкото се може по-далеч от нея.