— Гея е достатъчно.
— …Ние не обичаме войната. Аз не я обичам и не мисля, че някой нормален човек я обича. Сигурна съм, че ти си гледала и антивоенни филми.
Богинята се намръщи и захапа кокалчетата на пръстите си.
— Разбира се, че съм гледала. Но бяха толкова малко и толкова примитивно направени, че… Освен това в тях имаше повече кървища, отколкото в по-голямата част от военните филми. Ти каза, че не обичате войната, но как тогава ще обясниш този огромен интерес към нея.
— Съжалявам, но не знам отговора. Всичко, което знам обаче е, че аз мразя войната и, че Титанидите също я мразят. Те биха искали тя да спре. Това е едно от нещата, които ме накараха да дойда до тук. Искам да те помоля войната да спре.
— Никаква война? — погледна я подозрително Гея.
— Не.
— Нито даже, някоя малка схватка от време на време?
— И това не.
Гея отпусна тежко рамене, постоя малко така и въздъхна дълбоко.
— Много добре — каза тя. — Считай, че е направено.
— Надявам се, че няма да бъде твърде трудно — продължи Чироко. — Вярно, че не знам как ще…
— Направено е! — прекъсна я Гея. В това време стаята се освети от няколко светкавици и около главата на Богинята се появи бляскав ореол. Гръмотевиците накараха Габи и Чироко да скочат на крака. Габи извади наполовина сабята си от ножницата и побърза да застане между Чироко и Гея.
Няколко секунди всички мълчаха неловко.
— Не исках да стане точно така — ръцете на Богинята потрепваха нервно. — Беше просто… Е добре, малко съм разочарована от себе си — въздъхна тихо тя и с жест ги покани да седнат обратно по местата си.
— Трябваше да ви предупредя, че в момента се извършва — извини се Гея, когато нещата се поуспокоиха. — Извиквам обратно Титанидите и ангелите. Препрограмирането ще отнеме известно време.
— Препрограмирането? — подозрително попита Чироко.
— Никой няма да пострада, мила. Земята ще ги погълне и след известно време ще се появят отново, но вече без омраза в сърцата си. Доволна ли си?
Питайки се дали има някаква алтернатива Чироко побърза да кимне с глава.
— Много добре. А сега, по втория въпрос. Вашият кораб… Не съм аз…
Гея бързо вдигна ръка и изчака докато не се увери, че Чироко няма да я прекъсне и едва след това продължи:
— Вече ви казах, че аз съм целия свят, че аз съм Гея. Това беше самата истина, но до преди известно време. Сега обаче не е съвсем така. Имайте пред вид, че съм на 3 001 266 години. — повдигна едната си вежда тя и направи дълга пауза.
— Три милиона? — присви очи Чироко. — Но не каза ли преди малко, че това е продължителността на вашия живот?
— Точно така. Аз съм много стара. Не само по вашите стандарти, но и по моите. Сигурно сте го видели долу на колелото и тук на главината. Пустините ми са по-сухи от всякога. Голяма част от земите ми са заледени напълно. Нищо не мога да направя. Съмнявам се, че ще изкарам още стотина хиляди години.
Внезапно Чироко се разсмя. Това разтревожи Габи, но Гея само леко наклони глава на едната страна и вежливо изчака докато Чироко се овладее.
— Извинявай, някак си ми е трудно да ти съчувствам. Само 100 000 години! — най-сетне спокойно каза тя и веднага пак се разсмя, но този път и Гея се присъедини към нея.
— Права си. Ще мине още много време преди да хвърля топа. Не е изключено да надживея цялата ви раса. — промърмори Гея, продължавайки да се усмихва, после се изкашля, прочисти гърлото си и продължи: — Но да се върнем към това, което исках да ви кажа. Накратко — умирам. Хиляди от системите ми функционират лошо или въобще са унищожени. Все още се държа, но вече не съм това, което бях…
— …Припомнете си динозаврите. Два мозъка — единият в главата, а другият в задника. Децентрализирано управление на огромното тяло. Аз съм устроена по същия начин. Когато бях млада, моите спомагателни мозъци ме слушаха и ми се подчиняваха така, както пръстите на ръката се подчиняват на вас. Но през последния половин милион години това се промени. Загубих голяма част от управлението на външните области. Сега на колелото има дванадесет отделни разума и даже тук на главината в централния нервен възел аз съм разделена на две личности…
— …Също както при Боговете от гръцката митология, децата ми се оказаха неуправляеми, капризни и антагонистични. Постоянно се карам с тях. Там долу има добри земи, но има и лоши. Хиперион е една от добрите. Прекрасно се разбираме с тази област…
— …Рея е темпераментна и напълно умопобъркана, но почти винаги успявам да я придумам да направи това, което искам.
— Океан е най-лошият. Отдавна не си говорим. Ако успявам понякога да постигна нещо в тази област, то е само чрез измама или хитрост…