Рингмастър се установи на кръгова орбита на около четиристотин километра над екватора. Летяха по посока на въртенето на сателита, който обаче се въртеше по-бързо от тяхната орбитална скорост. Зад прозореца на Чироко се простираше необятна, черна равнина. На равни интервали поредният слънчев панел бавно преминаваше под кораба като крило на чудовищен прилеп.
Вече ясно се различаваха и някои детайли от повърхността. Очертаха се дълги нагърчени ръбове, съсредоточени около слънчевите панели — по всяка вероятност покрити с изолационна материя гигантски тръби, през които газов или флуиден топлоносител постъпваше към нагревателните плоскости. В тъмната зона бяха разпръснати няколко кратера, чиято дълбочина понякога достигаше четиристотин метра. Около кратерите не се виждаха отломки. Нищо не можеше да се задържи на повърхността на Темида, без да е прикрепено към нея по някакъв начин.
Чироко блокира командното табло. Седналият до нея Бил беше задрямал. От два дни и двамата не бяха напускали научния модул.
Стана и прекоси помещението, движейки се като сомнамбул. Някъде долу я чакаха леглото с меки чаршафи, възглавницата и удобната тежест от четвърт g — въртележката бе включена отново.
— Роки, тук има нещо странно.
Чироко, която се канеше да тръгне по стълбата, замръзна за миг на мястото си при тези думи.
— Какво каза? — острите нотки в гласа й накараха Габи да погледне нагоре.
— Аз също съм изморена — ядосано каза тя, натисна един бутон и на екрана над главата й се появи изображение.
Беше част от приближаващия се ръб на Темида. Върху него се бе появило нещо подобно на подутина, която се разрастваше, сякаш имаше намерение да ги хване.
— Това го нямаше преди — Чироко смръщи вежди, опитвайки се да се отърси от умората.
Неочаквано приглушено бръмчене на зумер наруши тишината. В първата секунда тя не разбра откъде идва звукът, но после адреналинът си свърши работата и нещата се избистриха — беше алармата на радара.
— Капитане — обади се по високоговорителя Бил. — Получих странни показания. Не ние се приближаваме към Темида, а нещо се приближава към нас.
— Идвам! — ръцете й се вледениха, когато се хвана за скобата, за да се изтласка нагоре. Хвърли бърз поглед към екрана. Подутината се взриви. Приличаше на избухнала звезда и продължаваше да расте.
— И аз я виждам — съобщи Габи. — Още е заловена за Темида. Нещо като дълга ръка с разперени пръсти. Мисля, че…
— Това са съоръженията за кацане! — изкрещя Чироко. — Те ще ни хванат! Бил, задействай режима за пускане на двигателя, спри въртележката и се приготви за полет.
— Но това ще ни отнеме тридесет минути…
— Знам. Давай!
Тя отскочи от илюминатора, метна се в креслото и сграбчи микрофона.
— До всички! Тревога. Критична ситуация. Опасност от претоварване. Да се евакуира въртележката. Сложете скафандрите и заемете местата си, готови за старт. — Изключи сирената и чу как помещението зад гърба й се изпълни със зловещ тропот. Погледна наляво.
— Ти също, Бил. Обличай скафандъра.
— Но…
— Веднага!
Той скочи от креслото си и се гмурна в най-близкия люк. Тя се обърна и извика през рамо:
— На връщане ми донеси скафандъра!
Обектът, който вече се виждаше зад прозореца, стремително се приближаваше. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна. Ако изключи компютърния контрол, би могла да задейства ракетните двигатели от страната на Темида, но това нямаше да е достатъчно. Масивното туловище на „Рингмастър“ само съвсем леко би се помръднало и толкоз. Не й оставаше друго, освен да чака, като следи по мониторите автоматичното въвеждане в стартов режим на главния двигател и да брои секундите. След минута тя вече знаеше, че няма спасение. Нещото бе огромно и се движеше по-бързо от тях.
Появи се Бил, облечен в скафандър, и Чироко се покатери в научния модул, за да нахлузи своя. Пет анонимни фигури вече се бяха привързали към противоускорителните кресла и седяха втренчили погледи в екрана. Чироко закопча шлема на скафандъра си и чу какафония от звуци.
— Млъкнете! — дърдоренето тутакси секна. — Искам пълна тишина. Ще говорите само когато ви попитам.
— Какво става, капитане? — гласът беше на Калвин.
— Казах без разговори! Изглежда някакъв автоматичен механизъм се опитва да ни прихване. Вероятно съоръженията за кацане, които напразно търсехме.
— Прилича ми повече на атака — промърмори Август.
— Сигурно не им е за първи път. Трябва да знаят как да го направят без опасност за кораба — Чироко би желала да убеди и себе си в това. Когато обаче „Рингмастър“ се разтресе, тя загуби всякаква надежда.