— Тогава, защо не го направи? — попита Чироко.
Гея бързо протегна ръце.
— Хайде да спрем да се будалкаме един друг, искаш ли? Първо — не знаех дали го заслужавате. Второ — бях, а и все още съм малко уплашена от вас. Не лично от вас двете, а от хората въобще. Сприхави сте и лесно се разгневявате.
— Не бих го оспорила.
— Но така или иначе успяхте да се доберете до тук, нали? Точно това исках да разбера — дали можете да го направите. И би трябвало да ми благодарите, защото прекарахте чудесно времето си.
— Не мога да си представя, че можеш да помислиш нещо такова…
— Решихме да бъдем честни, спомни си? Вие наистина изгаряте от щастие, че ще си отидете в къщи, нали?
— Е, разбира се аз…
— Много добре виждам, че не изгаряте. Имахте цел, която трябваше да постигнете — да се изкачите тук. Сега всичко свърши… Най-добрите месеци от вашия живот. Отречи го, ако можеш.
— Как можа да го кажеш? — Чироко почти бе загубила способността си да говори. — Видях как мъжа, когото обичам едва не беше убит — аз самата бях на крачка от смъртта. Двете с Габи бяхме изнасилени, наложи се да преживея един аборт, а Април бе превърната в чудовище. Август е…
— На Земята също можеха да те изнасилят — прекъсна я Гея. — А колкото до другото… ти да не би да очакваше, че ще бъде лесно? Съжалявам за аборта и казах, че това никога няма да се повтори. Кажи ми честно, обвиняваш ли ме за останалото?
— Е добре, не. И мисля, че вярвам в твоите…
— Но ти се иска да ме обвиниш. Така за теб би било по-лесно да си отидеш от тук. Разбирам, трудно ти е да признаеш, че въпреки всичките тези неща, които се случиха на твоите приятели и нито едно от които ти лично нямаш вина, все пак изживя едно изключително приключение.
— Това е най…
— Капитан Джоунз, опознахте добре и мога да заявя, че никога не си била призвана да бъдеш Капитан. Просто не си скроена така. О, ти се справи добре, много добре, по същия начин, както се справяш с повечето от нещата, с които се заемаш. Но ти не си за Капитан. Не обичаш да заповядваш на хората около себе си. Харесва ти да бъдеш независима, харесва ти да посещаваш непознати, опасни места и да изживяваш вълнуващи приключения. Ако се бе родила в по-ранни времена ти би станала пътешественик или наемен войник.
— Ако се бях родила мъж, обаче — поправи я Чироко.
— Да, така е, но само защото едва в последно време жените се допускат до участие в истински опасни мисии и то само в космоса — единственото разрешено място за вас. Но това е твърде цивилизовано и не е за теб.
Чироко се бе отказала от опитите си да я прекъсне. Нещата бяха отишли достатъчно далеч и най-добре беше да позволи на Гея да се изкаже докрай.
— А сега ти имаш възможност да вършиш точно това, за което си създадена — изкачваш върхове, за които се знае, че е невъзможно да се изкачат, общувайки със странни същества, заканвайки се с юмрук към неизвестното, плюейки в окото на Бога… Да, ти направи всичките тези неща. Вярно, беше ранена и изпита силната болка и ако продължиш по този път това постоянно ще се случва. Ще мръзнеш, ще гладуваш, кръвта ти ще изтича и ще припадаш от изтощение. И така, какво искаш? Да прекараш останалата част от живота си зад някое бюро? Тогава върви си в къщи, то те чака.
Някъде далече долу, откъм дъното на бездната под главината се долавяше слабият вой на вятъра. Огромни количества въздух се всмукваха във вертикалната камера, висока 300 километра и тази камера беше населена с ангели. Чироко се огледа около себе си и трепна. От дясната й страна Габи се бе обърнала в очакване към нея и кой знае защо се усмихваше.
„Какво ли е това, което тя знае, а аз не знам“ — запита се Чироко и погледна към Гея:
— Какво всъщност ми предлагаш?
— Възможност да изживееш един много дълъг живот, но едновременно с това съществува и вероятност той да се окаже много кратък. Предлагам ти добри приятели и жестоки врагове, вечен ден и безкрайна нощ, възбуждащи песни и силно вино, трудности, изпитания, победи, отчаяние и слава. Предлагам ти начин на живот, какъвто не би намерила на Земята, начин на живот, какъвто знаеше, че не би могла да намериш в космоса, но все пак се надяваше…
— Нуждая се от представител там долу на колелото. Много отдавна не съм имала такъв, защото изискванията ми към неговите качества са много големи. Ще те надаря с някои способности и ще ти дам голяма власт. Сама ще си определяш какво да работиш, как да живееш и с кого да дружиш. Ще се намесвам съвсем малко, много ще помагам…
— Така че… Ще ти хареса ли да бъдеш Магьосница?