— Има начин да се обясни — рече една от сестрите и сви рамене. — Някакъв сблъсък в близкото минало лесно би я изместил.
— Каква е големината на този спътник? — мрачно попита Чироко.
Поло — Август, почти беше сигурна, че е Август — погледна гузно и отговори:
— Към два — три километра. Ако не и по-малко.
— Само толкова?!
— Дайте ми координатите и ще кацна на него — каза Джен и се ухили.
— Какво искаш да кажеш с твоето „само толкова“? — рече Габи. — Нали ако беше по-голям, щяха да го визират телескопите на Луната. И тогава щяхме да знаем за него още преди тридесет години.
— Така е. Но вие ми провалихте къпането заради едно проклето дребно камъче. Не мисля, че си заслужаваше труда.
— За теб може би — самодоволно каза Габи и се изпъчи. — Но дори да беше колкото грахово зърно, пак щях да му дам име. Да откриеш комета или астероид е едно, но да кръстиш луна — това се случва веднъж на сто години.
Чироко подритна опората на холографския куб и се насочи към вратата. Малко преди да излезе, тя се обърна и погледна назад към двете микроскопични точици, които продължаваха да мигат върху екрана.
Езикът на Бил, който бе стартирал от пръстите на краката й, сега проучваше лявото й ухо. Чудесно беше. Едно наистина замайващо пътешествие. На Чироко й доставяше удоволствие всеки сантиметър от маршрута; някои от спирките по пътя бяха възбуждащо болезнени. Бил нежно захапа ухото й и я издърпа леко, но настойчиво, за да я обърне към себе си.
Той я побутна с брадичка рамото, за да й придаде по-голямо ускорение. ироко плавно се завъртя. Почувства се като голям, мек астероид. Тази аналогията й достави удоволствие. Ето защо я доразви, като си представи как линията, която разделяше деня и нощта, се приплъзва по тялото й, за да разкрие пред слънчевите лъчи неговите падини и хълмове.
Чироко обичаше космоса, книгите и секса, при това не задължително в същата последователност. Никога досега не й се бе удало задоволително да съчетае и трите неща, но и комбинацията само от двете не беше никак лоша.
Зоната на безтегловност даваше възможност за нови любовни игри, като за партньорите важеше желязното правило „без ръце“. За промяна на позата бе разрешено използването на устни, стъпала и колене. Задължително бе да се действа нежно и кротко, като регламентът позволяваше леко да се хапе и стиска и изискваше всичко да се прави по нов, необичаен начин. Всички членове на екипажа се отбиваха от време на време в хидропонната секция да се любят. На „Рингмастър“ разполагаха със седем индивидуални каюти, които бяха жизнено необходими. Но дори в най-голямата, каютата на Чироко, при наличието на двама души ставаше навалица. След като човек се бе любил в безтегловност, той възприемаше леглото като някакво досадно ограничение — да речем като задната седалка на шевролет.
— Би ли се обърнала мъничко насам? — помоли Бил.
— Посочи ми достатъчно убедителен аргумент!
Той й посочи един, който бе толкова убедителен, че тя дори прояви малко повече толерантност към молбата му — сключи нозе около бедрата му и го остави той да довърши делото.
Четиридесетгодишният Бил, доайена на екипажа, имаше гърбав нос и грозни зъби, а челюстите му биха направили чест на всяка ловджийска хрътка. Беше започнал да оплешивява, но тялото му — жилаво и мускулесто — изглеждаше десет години по-младо от лицето. Ръцете му, деликатни и чисти, бяха изключително прецизни в своите движения. Чудесно се справяше се с машинариите, но не си по оклепаните със смазка шумни съоръжения. Винаги носеше със себе си комплект инструменти, който се побираше в горния джоб на ризата, а самите инструментите бяха толкова фини, че Чироко не би се осмелила дори да ги докосне.
Деликатността му, допълнена с нежност и умение да предразполага, го правеше добър любовник. Чироко се чудеше защо бе загубила толкова време, за да го открие.
На борда на „Рингмастър“ имаше трима мъже и капитан Джоунс бе правила любов и с тримата. Габи Плъджет също. За какви тайни може да става дума, когато седем души живеят заедно в едно затворено пространство. Чироко знаеше например, че това, с което се занимаваха сестрите Поло, след като се заключат в свързаните си каюти, все още се смята за незаконно в Алабама.
На кораба се наблюдаваше известна неразбория в интимните отношения между мъжете и жените, особено през първите месеци на пътешествието. Само Джен беше семеен и още в началото се бе погрижил да уведоми целия екипаж, че двамата с жена му имат достатъчно свободни разбирания по тези въпроси. Въпреки това доста време остана на пости, защото сестрите Поло бяха заети единствено със себе си, Габи май изобщо не си падаше по секса, а Чироко, неудържимо привлечена от Калвин Грийн, не му обръщаше внимание.