Един дълъг, твърд език се подаде от устата и допря земята пред краката им.
— Хайде — подкани ги Калвин. — Да се качваме на борда.
Чироко и Габи не помръднаха и продължиха да го гледат втренчено. Изглежда за секунда Калвин се ядоса, но после отново се усмихна.
— Знам, че ви е трудно да го повярвате, но е истина. Повтарям ви, че знам всичко за тези неща. Аз самият вече се повозих малко. Той е напълно добронамерен. Каза ми, че ще ни вземе с удоволствие, още повече че отива там, където и ние. Абсолютно безопасно е. Свирчостоп яде само растения и то много малко. Не трябва да яде много, защото няма да може да се задържи във въздуха.
Калвин стъпи на своеобразното мостче и тръгна към устата.
— Какво е това, на което стоиш в момента? — попита Габи.
— Може да се нарече език.
Габи започна да се смее, но някак фалшиво и скоро смехът й се стопи, преминавайки в глуха кашлица.
— Това не е ли малко твърде… Искам да кажа… Исусе! Калвин, ти стоиш върху езика на това проклето нещо и ме караш да влезна в устата му. По дяволите! Предполагам, че накрая на… как да го нарека, може би гърло? На края на гърлото има стомах, който всъщност не е стомах, но изпълнява същите функции. И като почнат да ни заливат стомашните сокове, ти сигурно вече си приготвил някаква нагла лъжа, която обяснява…
— Хей, Габи, кълна се. Безопасно е като…
— Не, благодаря! — извика Габи. Аз може да съм най-тъпата щерка на мама Плъджет, но никой не може да каже, че нямам достатъчно мозък, за да се държа далеч от тая шибана чудовищна уста. Исусе! Знаеш ли какво искаш, Калвин? Вече бях изядена жива веднъж и няма да позволя да се случи пак.
Последните думи Габи произнесе крещейки, лицето й бе станало тъмночервено, а раменете й се тресяха. Чироко бе съгласна с всичко, което Габи каза, макар и доста емоционално. Въпреки това тя стъпи на езика. Беше топъл но сух. Обърна се и подаде ръка:
— Хайде, Габи! Аз му вярвам.
Габи спря да се тресе и я погледна слисано.
— Няма да ме оставиш тук сама, нали?
— Разбира се, че няма. Идваш с нас. Трябва да се спуснем долу при Бил и Август. Хайде Габи, знам, че имаш кураж да го направиш. Къде отиде смелостта ти?
— Не е честно — изхленчи Габи. — Не съм страхливка. Просто не можеш да ме молиш за такива неща.
— Въпреки това, аз те моля Габи. Единствения начин да се справиш със страха си е да се изправиш срещу него и да се бориш. Хайде, влизай!
Габи дълго се колеба, после приведе рамене и тръгна по мостчето, сякаш я водеха на екзекуция.
— Правя го заради тебе — тихо каза тя, — защото те обичам. Ще дойда с теб, където и да отидеш. Ако трябва да умрем, ще умрем заедно.
Калвин изгледа учудено Габи, но не каза нищо. Провряха се през устата и се оказаха в полупрозрачен тунел. Подът беше двуслоен, с много стени, между които имаше въздух.
Вървяха доста дълго към голямата, подобна на торба гондола, която се виждаше отвън. Разположена в средата на туловището, сто метра дълга и тридесет широка, тя бе направена от плътна, светла материя. Подът бе покрит с стрити на прах листа и сухи клони. Вътре имаше доста животни — няколко смехурковци, множество по-малки представители от непознати породи и хиляди миниатюрни същества с гладка кожа, по-дребни от полски мишки. Животните не им обърнаха никакво внимание.
През стените можеше да се греда навън и Чироко разбра, че вече са се отдалечили на значително разстояние от скалата.
— Ако това не е стомаха на Свирчостоп, тогава какво е? — попита тя.
Калвин изглеждаше малко объркан.
— Не съм казал, че е стомах. Просто си държи храната тук.
Габи изстена и се опита да побегне в посоката, от която бяха дошли. Чироко успя да я задържи за ръката, после погледна въпросително към Калвин.
— Няма нищо — каза той. — Свирчостоп може да храносмила само с помощта на тези малки животинки. Той се храни с техните екскременти. Стомашните сокове не могат да ни навредят повече от слаб чай.
— Чуваш ли Габи? — прошепна в ухото й тя. — Всичко ще мине добре. Успокой се мила.
— Чу… чух. Не ми се сърдете. Малко съм изплашена.
— Знам Габи. Хайде, стани и погледни навън. Това ще те разсее — помогна й да стане и я заведе до прозрачната стена на стомаха. Беше като да ходиш по мрежата, която осигурява акробатите в цирка. Габи опря носа си в стената и въздъхна. Оттук нататък, тя прекара по-голямата част от пътешествието хлипайки, загледана неподвижно в пространството. Чироко я остави сама и се върна при Калвин.
— Трябва да бъдеш по-внимателен с нея. Времето, което е прекарала в тъмнината й е повлияло повече, отколкото на нас — каза спокойно тя, присви очи и потърси лицето му. — Всъщност аз не знам какво се е случило с теб.