ОСМА ГЛАВА
Чироко избра наблюдение предния край на гондолата. Никога нямаше да свикне да възприема това нещо като стомах. Габи все още бе вцепенена. Един разговор с Калвин не бе й доставил удоволствие — той не бе склонен да дискутира нещата, които я интересуваха. Беше го показал недвусмислено, след като разказа всичко, което знаеше за Свирчостоп.
Би било добре да има перила, за които да се хване. Стените на гондолата проблясваха леко, прозрачни като стъкло, и ако нямаше килима от полусмлени листа и клони, подът също би бил прозрачен. Беше главозамайваща гледка.
В момента преминаваха над гъста джунгла, подобна на тази, през която вече бяха минали, спускайки се по потока. Областта беше осеяна с езера. Реката Клио, жълтеникава и разлята, лениво се извиваше през всичко това. Отгоре изглеждаше така, сякаш някой бе хвърлил върху земята въже и то се бе нагърчило, образувайки множество витки.
Чироко бе изумена от чистотата на въздуха. Някъде над Рея имаше облаци, които мятаха мълнии върху брега на северното море, но бяха ниско и погледът й минавайки над тях достигаше чак до кривата на огромния тороид.
Стадо цепелини кръжаха на различна височина около най-близкия до Свирчостоп поддържащ кабел. Тя не можеше да каже какво правят там. Може би се хранеха — кабелът бе достатъчно масивен и вероятно по стените му растяха дърветата.
Поглеждайки право надолу, забеляза грамадната сянка, която Свирчостоп хвърляше. Колкото по-ниско слизаха, толкова по-голяма ставаше сянката. След четири часа тя се бе превърнала в огромно петно пълзящо по върховете на дърветата. Чироко се зачуди как Свирчостоп възнамерява да ги спусне на земята. Отдолу бе джунгла и наоколо нямаше достатъчно голяма поляна, която да побере огромното туловище.
Изведнъж тя се сепна, забелязвайки две малки фигурки да стърчат върху западния бряг на един от завоите на реката. фигурките им махаха с ръце. Чироко помаха в отговор с ръка, без да е сигурна, че я забелязват.
— И така, как ще слезем? — попита тя Калвин.
— Не мислех, че ще ти хареса — направи гримаса той, — затова досега не ти казах. Не исках да ви тревожа преждевременно. Ще скочим с парашути. Тя не реагира и Калвин въздъхна с облекчение.
— Печена работа. Нищо страшно. Абсолютно безопасно.
— А-а, Калвин, аз обичам да скачам с парашут. Знам, че е много забавно. Не искам много да сгъна моя и да проверя дали е добър. Искам да знам също кой го е направил. Освен това… — огледа се тя наоколо. — Поправи ме ако греша, но не виждам парашути тука.
— Свирчостоп ги прави — обясни той. — Досега не е имало случай да не ни се отворят.
Чироко отново не реагира.
— Аз ще скоча пръв — каза той убедително. — Ще можеш да се увериш.
— А-а, Калвин, трябва ли да разберем, че това е единствения начин да слезем долу?
— Наоколо 100 километра източно оттук има равнина. Там Свирчостоп може да се спусне и да ви остави, но ще трябва да се връщате през блатата.
Чироко погледна към земята, после пое дълбоко въздух и го издиша шумно.
— Добре. Да видим парашутите. — каза тя, отиде при Габи и докосна раменете й. Нежно я отдалечи от прозрачната стена и я заведе в задната част на гондолата. Бе покорна като дете. Раменете й вкочанени и цялата трепереше.
— Не мога да ви ги покажа в момента. Не и преди да скоча. Появяват се, когато вече си във въздуха. Гледайте как става.
Той се протегна и заграби пълна шепа от висящите бели пипалца. Разтегна ги и започна да ги разделя едно от друго, докато се образува хлабава мрежа. Промуши краката си през две от дупките, издърпа материята нагоре и продължи да я разтяга и увива около бедрата си, докато се оформи стегната кошница, после мушна ръцете си в мрежата и се омота целия в нея. Получи се нещо като пашкул.
— Скачали сте преди и няма да ви обяснявам как става самия скок. Можете ли да плувате?
— Много добре. Габи? Ти плуваш ли добре?
Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае, че я питат нещо. Най-после разбра въпроса и в очите й проблесна интерес.
— Да плувам? Разбира се. Като риба.
— Добре тогава. Наблюдавайте ме и после направете същото — каза Калвин и изсвири с уста.
В пода пред него се оформи отвор. той стъпи на ръба, погледна ги и падна като камък. Притеглянето беше една четвърт от земното и скоростта не бе голяма, но все пак достатъчна, за да се пребие.
Зад него се разтегнаха гъвкави нишки и той за секунда увисна на тях като паяк, след което от цепелина се откъсна едно парче, приличащо на плътно надиплен бледосин чаршаф и бързо изчезна от погледа. Те се наведоха над отвора, точно на време, за да чуят изплющяването на отварящия се парашут, който се опъна пред очите им, загребвайки въздух. Калвин се понесе бавно надолу и помаха с ръка.